— Доктор Янсен, вие сте умен човек — тихо каза Ивац. — Защо се занимавате с всичко това. Нима мислите, че можете да заместите еволюцията? Природата е снабдила всички живи организми с особени регулиращи системи, които им позволяват да запазват своята устойчивост и да се защищават. Вашите лабораторно създадени видове няма да бъдат нужни никому.
— Вие все още не знаете всичко… — усмихнато заяви докторът. — Но да не бързаме… По принцип разбрахте ли защо в Института за спасяване на човечеството и света съществува тази лаборатория?
— Да. Въпреки че не съм убеден в нейната полза! — направи кисела физиономия Ивац. — Но не ми стана ясно в какво ще се състои моята работа.
— Ще водите наблюдения над растенията и животните и ще нанасяте резултатите в картотека — обясни докторът. — Както виждате, няма да ви карам да създавате нови растения и животни. Така че можете да бъдете спокоен за принципите си. Чичо Андре ще ви обясни всичко.
— Той също ли е биолог?
— Не — засмя се снизходително докторът. — Чичо Андре е пазач на лабораторията, въпреки че няма от кого да я пази. По професия е градинар. Цветята, които видяхте, са негово производство. Влюбен е с цялото си същество в природата.
— Още днес ли трябва да започна работа? — попита българинът.
— Не! — махна с ръка великодушно докторът. — За днес стига. Ще работите по следния начин: един ден работа в лабораторията и един ден свободен за мислене. Такъв е правилникът в института.
— Това само за интелектуалния елит ли се отнася?
— Разбира се! — разпери ръце Янсен. — Другите няма за какво да мислят. Сега можете да се разходите.
— Благодаря — поклони се Ивац. — Довиждане.
— Почакайте! — спря го докторът, излезе от стаята и след малко се върна с огромен букет от цветя, листа и клонки. Най-различни по форма, големина и вид. В букета стърчаха дори парчета от дървесна кора.
— Заповядайте! — подаде му го той. — Това е едно от специалните задължения на работещите в моята лаборатория.
— Много приятно задължение! — развесели се българинът. — Винаги да се връщаш с букет в къщи. Предполагам, че поне то никога няма да ми омръзне.
— Не ме разбрахте! — намръщи се Янсен. — В случая съвсем не става въпрос за шега. Вие сте биолог и затова не е нужно да ви обяснявам, че листата на много дървета, храсти, цветя и растения притежават лечебни свойства.
— Иначе те не биха съществували! — добави Ивац. — Практически в природата не съществуват ненаранени растения. И затова растенията отделят защитни вещества, с които се защитават от насекоми, микроорганизми, бактерии, гъби, животни…
— Точно така! — погледна го доволно Янсен. — В една гора е трудно да се намери дърво или храст, у които да няма отчупено от белка, катеричка или елен клонче; непробито от дъждовна капка листо; неизядени от гризачи корени или неиздраскани от птичи нокти стъбла. Затова растенията са се научили да се защищават сами. Всяко по своему.
— С вас е трудно да се спори! — вдигна ръце Ивац. — Съобщавате ми неща, с които съм съгласен. Мога дори да ви съобщя, че сам съм правил подобни опити. И дори знам, че листата на тополата и брезата със завидно умение се справят с бактериите, които причиняват ангината, а борът, хвойната и другите иглолистни дървета правят горския въздух толкова чист, че практически в него почти няма вредни микроорганизми.
— Тогава ще ми бъде много по-лесно да ви обясня всичко! — каза докторът. — На базата на тази способност на растенията ние заедно с професора разработихме лечебен метод. Просто в стаята на болния се поставя специален подбор от листа, клонки и цветове от различни дървета и растения, които убиват причинителите на съответната болест. И за няколко часа с болестта е свършено.
Българинът го слушаше с интерес. Той знаеше за лечебните свойства на листата на някои дървесни видове, но за пръв път чуваше за такъв метод на лекуване. Започна да разглежда внимателно букета. Видя в него познатите листа на тополата и брезата, цветове от смрадлика и липа, кора от дъб, кичури от бял бор и ела, снопчета зелени тропически треви и клончета най-различни други непознати представители на растителното царство.
— Този букет е специален! — продължи доктор Янсен. — Направен е така, че убива всички вредни микроорганизми във въздуха и предпазва от болести живеещите в института.
— Не е ли много малък за целия институт! — попита недоверчиво българинът.