— Но нали всичките тези вярвания ще бъдат изградени върху лъжата. Върху заблудата! Върху невежеството… — възрази Ивац.
— Да, но върху благородната лъжа. Върху полезната заблуда. Върху ръководеното невежество… Освен това всички те ще бъдат научнообосновани, ще уплътняват и запълват времето на човека. В религиите ще влизат физически упражнения и игри, хигиенни и морални норми, етически закони…
— А няма ли опасност от нещо друго? — подозрително попита българинът. — Обожествяването на природата не крие ли риска дърветата, тревите, птиците и животните да получат такова разпространение, че животът на човека върху Земята да стане невъзможен?…
— Не! — отговори професор Самберг вместо отец Манчерони. — Защото и тогава, както и сега, ще съществува Институтът за спасяване на човечеството и света. По този въпрос достатъчно. Има думата инспектор Карлос.
Ивац разбра, че професорът не е съвсем доволен от посоката, в която тръгна разговорът. Той реши споровете с останалите да води от позицията на човек, който сам не вярва на доводите си. Българинът добре разбираше, че членовете на интелектуалния елит на института са хора, с които е излишно да се спори. Трябваше просто да се старае да им докаже, че е достатъчно умен. Нищо повече.
До масичката си се изправи усмихнатият човек с лулата й златната верижка.
— Консумирани престъпления в света винаги ще има — съобщи щастлив той. — Когато животът на Земята стане такъв, какъвто го искаме, тоест такъв, какъвто трябва да бъде, ние не се заблуждаваме, че всичко ще върви без сътресения. Човекът е така устроен, че непрекъснато нещо измисля. Разбира се, хората са различни: едни измислят глупости, други полезни неща. При цялата очевидност на този безспорен факт по-важното е, че човекът измисля. Затова аз съм разработил схема на специална служба за сигурност, която ще следи нито една техническа измислица и откритие да не се внедри.
— Много интересно! — подхвърли иронично Ивац.
— Точно така! — погледна го приветливо инспектор Карлос. — И считам за необходимо да ви обърна внимание, че всичко ще става с хуманни методи. Няма да съществуват затвори, лагери или други места за наказания на провинилите се. Просто на всеки, който измисли някаква машинка, уред или модел, след като се анализират фактическите обстоятелства за деянието, ще му бъде изтривана паметта. За определен срок, разбира се…
— Но това няма ли да доведе до израждане?
— Може би! — съгласи се любезно инспекторът. — Но само на отделния човек. Не на всички!… Освен това службата за сигурност ще охранява интелектуалния елит на Института за спасяване на човечеството и света и ще се грижи за въвеждането на ред по цялата Земя. Ние например сме разработили цяла серия от шумове, звуци и ревове, които подтискат психиката, всяват ужас и страх и вцепеняват всяко живо същество… Успяхме също да възстановим гласовете на ихтиозаврите, динозаврите и гигантските пещерни мечки. Да не говорим за ревовете, създадени по изкуствен път. Впрочем, един от тези звуци вие вече чухте край пропастта Дяволското копито…
— Да — потвърди Ивац. — Ефектно беше…
— На всички е известно, че все още някъде из джунглите на Южна Америка и Африка има неоткрити племена — все така благо усмихнат продължи Карлос. — Ние ще ги открием, защото не се знае дали такова племе, оставено само на себе си, след няколко века няма да създаде нова техническа цивилизация. Разбирате ли?
— Напълно! — кимна с глава българинът. — Но все пак има един въпрос, който остава неясен… Ами ако на някого от самата служба за сигурност му хрумне да измисли някаква машинка. Тогава какво ще стане?
— Това е изключено! — с превъзходство съобщи Карлос. — На определен срок служителите в тази служба ще се подлагат на специална обработка, така че от тях изненади не могат да се очакват.
— Извинявайте, че не се досетих веднага! — усмихна се скептично Ивац. — Но все пак към края на второто хилядолетие на Земята ще живеят 4–5 милиарда човека. Как на практика ще се осъществява вашият контрол. Ще ви достигнат ли служители?
— Позволете ми да не ви отговоря на този въпрос! — поклони се инспекторът с пленителна, великодушна усмивка. — Това е тайна.
— Благодаря ви! — със същия приповдигнат тон каза българинът. — Други въпроси нямам.
— Ваш ред е, доктор Харм! — махна с ръка тържествено професорът.
Човекът с красивото лице се надигна и хищно се усмихна. Ивац видя, че е строен, широкоплещест, с равни бели зъби. Ръцете му бяха дълги, изящни…
— За разлика от инспектор Карлос в моята работа тайни няма! — надменно съобщи той. — Няма да започвам от това, кое наложи създаването на нашия институт и какво очаква Земята. Попадне ли чуждо тяло в окото на човека, плаче човекът, а не чуждото тяло. Така стоят нещата и със замърсяването. Дотук има ли нещо неясно?