— Уважавам достойните противници, но само тези, които знаят докога да воюват… — забеляза презрително Самберг. — По нашия морал вие извършихте тежко престъпление срещу сигурността на института. И ще понесете своето наказание!
— По международните закони, но и най-вече по законите на човешката съвест аз съм невинен! — каза Ивац, който добре разбираше, че докато професорът не разреши загадката по какъв начин съобщението е било изнесено на повърхността, няма от какво да се страхува.
— Ние сме извън законите! И извън обществото! — надменно заяви професорът. — И вие ще бъдете наказан веднага, щом приключим борбата. — И като се обърна към охраната, заповяда:
— Водете го!
Седемнадесета глава
Ултиматумът
Спускането през гората с Пиер-Ален беше много трудно. Той постоянно се блъскаше в дърветата като пиян. На няколко пъти се подхлъзва и пада. Паднеше ли, въобще не правеше опит да стане. Погледът му безизразно се разхождаше на всички страни, без да се спре на нищо.
— Сигурно е преживял нещо много сериозно! — загрижено промълви Луи. — Въобще не разбира къде е…
— Кой знае с какво са го обработвали на дъното на тази пропаст — въздъхна Хосе. — Кръвта ми се сгъстява, като си помисля за това. Представяш ли си, там има цял институт! И Ивац е още в ръцете им… Може би го измъчват!
— Не вярвам! — поклати глава Луи. — Щом е съумял да изпрати бележката, значи е свободен.
— А защо смяташ, че той е направил това? Съобщението може да е изпратил и Пиер-Ален.
— То е било поставено в шише. А такива шишенца имаше в раницата си само българинът. Готвеше се да събира в тях пещерни насекоми. Освен това, ако забеляза, в бележката се казва: „Ние, българският биолог Ивац Павлинов и швейцарският инженер Пиер-Ален Мино, сме пленени“. Това не ти ли говори нещо? И после възможно е Пиер-Ален да е загубил паметта си още при спускането.
— Не знам. Може би авторът на съобщението си е имал съображения. А защо не предположим, че то е било изпратено от трети човек, който ние изобщо не познаваме.
— От професор Самберг например… — иронично подхвърли Луи.
— Няма да се учудя! — възкликна Хосе. — Този човек е много хитър. Помисли си само за това, което знаем със сигурност, че е направил досега. В град Кипс и в завод „Жано“. Аз продължавам да смятам, че с освобождаването на Пиер-Ален той преследва строго определена цел.
— Може би е искал да ни отдалечи от пропастта! — предположи Луи.
— Или да ни даде допълнителни доказателства, че при спускането наистина е имало срутване!
Скоро гората оредя и между дърветата започна да просветва сивата ивица на шосето. Спуснаха се по един малък сипей, заобиколиха две паднали дървета и излязоха на пътя.
Пиер-Ален продължаваше да се държи по същия начин. Щом спряха, той седна и направи опит пак да заспи.
— Дано по-скоро мине кола — озърна се загрижено Луи. — Трябва спешно да му се окаже медицинска помощ.
— Нека най-напред да го заведем в завода — предложи Хосе. — Може би, като види познатата обстановка, хората с които е работил, ще си възвърне паметта…
— Като идея не е лошо! — съгласи се Луи и вдигна ръце, защото по шосето се приближаваше голям камион.
Автомобилът изръмжа, намали ход и спря.
— За къде сте? — попита шофьорът.
— За град Кипс — отговори Луи. — По-точно — до разклона на шосето за завод „Жано“.
— Качвайте се отзад! — викна шофьорът. — Има празни щайги. Сядайте върху тях.
Двамата хвърлиха раниците си и се заеха с Пиер-Ален. Отначало опитваха да го повдигнат отдолу, но той се прегъваше върху тях и увисваше безпомощно. След това Хосе се качи горе, а Луи продължаваше да го повдига и накрая успяха да го прехвърлят през капака на камиона.
Автомобилът тръгна. Хванаха здраво Пиер-Ален, за да не се блъсне и нарани. Раниците, останали свободни, се плъзгаха като оживели на всички страни. Накрая Луи успя да ги улови и напъха в една празна щайга.
Пътуваха около половин час.
На разклона се справиха по-лесно със свалянето на Пиер-Ален.
Когато наближиха завода, забелязаха нещо много странно. Пред портала се бяха струпали десетки автобуси, линейки и леки коли. Един полицай с кафява каска на главата и автомат на гърдите прегради пътя им.
— По-нататък не може! — безцеремонно съобщи той. — И ако обичате, документите за проверка!
— Какво се е случило? — попитаха Луи и Хосе почти едновременно.
— Аз съм поставен тук да охранявам, а не да давам информация! — грубо ги сряза полицаят. — Връщайте се!
— Вижте какво… — миролюбиво започна Луи и посочи Пиер-Ален. — Той работи в завода. Намерихме го в това състояние, в което го виждате. Нищо не знае, нищо не разбира.