Обиден от тези думи, Хосе мълчаливо започна да навива кабела. Тази операция се извършваше много по-бързо от спускането и след десетина минути от пропастта изпълзя закачената за кабела кука.
— Хайде, Ивац, твой ред е! — извика Луи и му махна с ръка. — Много поздрави на Пиер-Ален. Кажи му да се наведе малко, защото главата му стърчи двайсет сантиметра над пропастта. Ще го клъвне някоя птичка…
Последните думи на Луи, изглежда, се харесаха много на Хосе, защото на обидената му физиономия се появи усмивка.
Ивац си сложи каската. После закачи куката за колана си, провери шишетата, в които се готвеше да събира паяци, стоножки, мокрици и други пещерни животни, запали фенера си и даде знак.
Кабелът започна бавно да се отпуска. Българинът опипваше внимателно с крака стената на бездната, отблъскваше се леко и метър по метър слизаше надолу. Отначало тесен сноп дневна светлина струеше над главата му, но скоро изчезна. Включи фенера.
Усети, че го обзема познатото трескаво напрежение, което го обхващаше винаги при влизане в непознати пещери. Какво ли го очакваше на дъното? Може би бездната криеше праисторически рисунки или останки на отдавна живели на Земята същества…
След половин час слизане Ивац забеляза под краката си светлинка. Пиер-Ален го чакаше. Като се изключат няколко камъчета, изронени от стената на пропастта, полетели със свистене надолу, спускането мина спокойно. Накрая стъпи на някаква площадка. На около десетина метра от него блестеше електрическият фенер на швейцареца. Той откачи куката на кабела от колана си и тръгна към светлината.
— Пиер-Ален, вече съм тук! — извика бодро Ивац.
Предпазните мерки изискват при слизането на всеки нов човек да се стои на безопасно място, защото не винаги камъните, които се отронват, са малки и затова нямаше нищо чудно в това, че Пиер-Ален не се виждаше. Но на повикването не отговори никой.
— Пиер-Ален! — извика пак той.
„… Нима инженерът беше тръгнал да изследва дъното на бездната сам?!“
Ивац започна да осветява наоколо. Виждаха се пет или шест отвора, които водеха в различни посоки. Електрическият фенер на Пиер-Ален беше оставен на около метър навътре в един от тях.
„Сигурно е влязъл в него! Чака ме близо до входа, а светлината е оставил за ориентир…“ — реши българинът.
Той огледа внимателно дъното, осеяно с едри и дребни камъни и тръгна към фенера. Наистина, по пода на галерията се виждаха следи от стъпки. Ивац тръгна след тях. Галерията беше висока и достатъчно широка, за да може човек да върви изправен, без особени усилия. Но след като измина десетина метра и не видя Пиер-Ален, той започна да изпитва безпокойство:
„Дали не сбърка, като тръгна сам? Не трябваше ли да почака навън и ако Пиер-Ален не се появи, да съобщи това на Луи и Хосе. Но ако тревогата му се окажеше лъжлива, щеше да стане за смях!“
Ивац реши да извърви още десетина метра и ако инженера го няма, да се върне обратно.
Таванът на галерията започна да се снишава и достигна такава височина, че трябваше да се движи приведен. Изведнъж усети, че го обзема странна отпадналост и ушите му започнаха да заглъхват. Имаше чувството, че ще припадне. Главата ужасно го заболя.
„Въглероден двуокис!“ — ужаси се той.
Но въглеродният двуокис нямаше мирис, а Ивац съвсем ясно долавяше натрапчивата миризма.
„Дали и Пиер-Ален не беше станал жертва на нея? Но тогава защо фенерът стоеше на входа на галерията?“
Въпросите припламваха един след друг в натежалата му глава и бързо изгасваха в обхващащата го слабост. Той се опита да тръгне назад, но осъзна, че се унася, краката му омекват и отказват да се подчинят. Последното нещо, което чу, беше един ужасен шум, долетял откъм входа на пропастта.
— Каменопад! — извика той и изгуби съзнание.
Трета глава
Кога свършва втората половина на деня?
Когато кабелът спря да се опъва, Луи и Хосе разбраха, че Ивац е стигнал дъното. Те провериха още веднъж закрепването на скрипеца и се изправиха.
— Щастливци!… — въздъхна испанецът. — Първи влизат в тази пропаст. Кръвта ми се сгъстява, като си помисля за това!
— Слушай, Хосе, започваш да ставаш смешен! — заплаши го шеговито с пръст Луи. — Ако не престанеш, ще те сграбча и ще те пусна в бездната без кабел. Ще видиш не само интересни неща, ами и звезди. Хайде да се заемем с палатките!
Испанецът му направи обидена физиономия и тръгна след него. Те разчистиха храстите във вдлъбнатината, където бяха оставили багажа, изравниха я, доколкото това беше възможно, и се заеха с построяването на палатките. Луи, който не можеше да стои дълго време сериозен, запя: