— Дано! — вдигна ръце недоверчиво Хосе.
Колата ги чакаше на портала.
До града пътуваха мълчаливо. Полицаят, който шофираше, ги свали в центъра на града, на площада пред кметството.
Улиците бяха пълни с разтревожени хора. На групички, на групички те оживено разговаряха и се озъртаха. Всички носеха тъмни очила. Току-що бяха запалили уличното осветление и хората се бяха скупчили на белите островчета под лампите. Луи и Хосе се приближиха до една група.
— Вчера получих четири писма! — разпалено ръкомахаше нисък шишко. — Но не разтворих нито едно. Дори не ги извадих от пощенската кутия…
— Защо? — учудено попито сух висок човек с черен костюм.
— Хе-хе… — изкиска се шишкото. — Защото зная триковете им. — Ще отворя писмото, а вътре — хоп! — фотография. Ще я погледна и трала-ла-ла… — обясни той, като направи изразителен жест с ръка.
— Полицията е арестувала всички фотографи в града — съобщи старец с бели мустачки. — Но не смее да им претърси ателиетата…
— Това е съвсем правилно! — забеляза шишкото. — И без това след нападението над управлението им полицаите са малко…
— Извинявайте!… — намеси се в разговора Хосе. — Можете ли да ни кажете как да намерим редакцията на някой от местните вестници.
Разговарящите млъкнаха, дръпнаха се страхливо назад и подозрително започнаха да разглеждат непознатите.
— Там, в дъното на площада! — наруши накрая мълчанието шишкото. — Но в редакциите не пускат никого. След публикуването на ултиматума на професор Самберг полицията забрани на външни лица достъпа до тях. Но вие опитайте!
— Благодаря ви! — усмихна се Хосе.
Двамата с Луи напуснаха групичката. Зад гърба им се чу гласът на старчето:
— Мотаят се тук всякакви. Откъде да ги знаеш какви са?
— Напълно си прав! — подкрепи го шишкото. — Разправят, че професор Самберг се разхождал из града, необезпокояван от никого. Кой знае какво ни готви.
— Въпреки всичко трябва да се доберем до редакцията на някой вестник! — решително заяви Луи — Ще разкажем в полицията за какво става дума и ще ни пуснат.
Хосе само кимаше с глава в знак на съгласие и любопитно разглеждаше струпания наоколо народ.
В този момент от долния край на площада се показаха десетина момчета, които носеха под мишниците си вестници. Когато стигнаха до хората, те се пръснаха на всички страни и закрещяха дръзко и задъхано:
„Последните новини! Последните новини!“
„Извънредно издание на вестник «Вечерен меридиан»“.
„До изтичането на ултиматума остават още 58 часа!“ „Оригинална снимка на професор Самберг като малък!“
„Кинозвездата Жаклин Мерили е готова да се ожени за него, за да спаси човечеството!“
„Милионерът Машилд е пуснал животните от частната си зоологическа градина!“
„Дружеството за защита на животните е приело Самберг за свой почетен член.“
Хората се втурнаха да купуват вестници.
— Почакайте ме тук! — каза испанецът на Луи и се мушна в тълпата.
Луи с мъка стоеше на мястото си сред блъскащите го хора, които се люшкаха като обезумели.
След малко Хосе се появи измачкан, раздърпан, с разръфано парче вестник в ръка.
— Да се опитаме да се измъкнем от този ад! — задъхано извика той. — Хората се държат като полудели. Щяха да стъпчат вестникарчетата!
Двамата с мъка си пробиха път към долния край на площада. Накрая успяха да стигнат до тротоара. Точно пред тях двама мъже разлепваха огромни пъстри афиши. Приближиха се и прочетоха следното:
„Любители на силните преживявания! Туристическата фирма «Екватор» организира екскурзии до пропастта Дяволското копито. Само срещу сто франка вие ще можете да усетите дъха на чудовището! Не пропускайте възможността да изживеете незабравими мигове в прегръдките на опасността. Не забравяйте: туристическа фирма «Екватор»!“
— Имам чувството, че някои не си дават сметка за опасността — каза Хосе. — Тези лекомислени афиши го доказват. Кръвта ми се сгъстява, като ги гледам.
— Отец Дорени е обявил, че краят на света е близко — чу се басов глас от една групичка хора, застанали недалеч от тях. — Във вчерашната си проповед е казал, че сатаната и Самберг са едно и също лице.
— Очаквах такова нещо! — подкрепи го друг дрезгав глас. — Всички сме затънали в грехове. Все някога възмездието трябваше да дойде…
— Да вървим! — подкани Луи. — Трябва да се промъкнем до редакциите.
— И да разберем дали не е пристигнала спасителна група от пещерния клуб. Ако са тук, ще се върнем при пропастта. Самберг може да е пуснал Ивац.
Но в този момент зловещо зави сирена и се появиха военни коли.
— Внимание! Внимание! — загърмяха мощни високоговорители. — Умоляват се всички да запазят спокойствие! Охраната на града се поема от армията. Всички да се приберат по домовете си! В града се въвежда извънредно положение!