— Къде отивате? — спря ги той, втренчвайки заплашително поглед в тях…
— Нов работник! — обясни делово Ханс, сочейки Ивац.
— Документите му? — строго каза мъжът и протегна ръка…
— Някакъв особен работник е… — съобщи Ханс. — Документите му ще пристигнат допълнително!
— Без тях не мога да ви пусна вътре! — рязко обясни пазачът. — Ще трябва да почакате.
— Щом трябва!… — разпери ръце Ханс.
През цялото време Бен мълчеше и нервно хапеше устните си. Ивац с безпокойство следеше как цялото му лице побледня и се покри със ситни капчици пот.
— Много работници ли охранявате тук? — попита спокойно Ханс.
— Двадесет! — с неохота обясни човекът с белега.
— Ами ако се разбунтуват?
— Как!
— Ами ей така, откажат да ходят на работа?
— Такова нещо не е възможно! — обидено каза човекът от пропуска. — По стените на всяка сграда има портрети. Ако някой се опита да не се подчинява, дежурният, или в случая аз, натиска едно копче за съответната стая, портретите в нея светват и човекът се успокоява.
— Умно! — кимна с глава Ханс и се върна при Ивац и Бен.
Българинът му подаде страницата.
— Покажи я вместо моите документи!
Ханс предпазливо хвана страницата с два пръста и отново се върна при бариерата.
— Куриерът се бави! — обясни той. — Може би ето този документ ще бъде достатъчен, за да приемете новия работник? Заповядайте!
Мургавият човек с белега погледна и в миг с него настъпи същата промяна, която Ивац вече беше наблюдавал. Той забрави къде се намира и объркано седна на земята.
— Да вървим! — извика българинът, грабна страницата от ръцете на Ханс, прескочи бариерата и решително тръгна към сградите.
На входа на всяка постройка стоеше пазач.
Ивац дръзко се приближаваше до всеки, сочейки му страницата от албума. След това влязоха вътре. Работниците бяха по един в стая. След половин час в сградите вече имаше само нормални, изморени хора. Квалифицираните работници от Института за спасяване на човечеството и света бяха изчезнали.
Когато свършиха, Ивац се обърна към Ханс:
— Застани на пропуска вместо охраната и не пускай никого! Дори ако дойде доктор Харм! Казвай, че това е заповед на професор Самберг. Бен, ела с мен!
Ивац се върна в сградите и започна да извежда един по един работниците от стаите им. Бен му помагаше, въпреки че изглеждаше много зле…
Когато се събраха всички, българинът влезе в най-голямата сграда и започна да я оглежда. На една врата пишеше: „Вход строго забранен. Опасно за живота!“
Отвори я. Зад нея нямаше стая, а стъпала, които водеха надолу. Отстрани на стъпалата беше закачена стрелка с надпис: „Към електростанцията!“
Той се спря, помисли нещо и се върна при освободените работници.
— Искам да вярвам, че всички сте малко по-добре! — заговори приятелски Ивац. — Знам, че си задавате непрекъснато един и същ въпрос: къде се намирате? Ще ви отговоря. Намирате се на дъното на пропастта Дяволското копито, в Института за спасяване на човечеството и света… — И той им разказа всичко, което знаеше. Накрая завърши:
— Вие всички, против волята си, разбира се, досега сте работили против хората. Против вашите деца, приятели, близки и познати. Против бъдещето!…
Работниците го слушаха мълчаливи и напрегнати.
— Утре изтича срокът на ултиматума на професор Самберг — напомни Ивац, като ги гледаше изпитателно.
— Извинявайте, но откъде можем да бъдем сигурни, че и вие в момента не извършвате някакъв експеримент с нас? — смутено попита нисък мургав мъж с дълбок белег на челото.
— Разбира се, вие сте прави да мислите така! — каза Ивац. — Но за съжаление аз не разполагам с никакви доказателства, с които да ви убедя. Опитах се да известя на хората за този институт, бях осъден и хвърлен в затвора. Това е всичко. Бен и Ханс ме охраняваха.
— Мисля, че всичко е ясно! — изправи се един мъж с бяла коса и красиво благородно лице. Очите му святкаха гневно: — Кажете какво можем да направим.
— В сградата открих входа към електроцентралата, която захранва целия институт. Предлагам да се укрепим там и да отправим ултиматум към интелектуалния елит, начело с професор Самберг да се откаже от войната с човечеството и да ни пусне на свобода.
— Да вървим! — решително завикаха бившите работници на Института за спасяване на човечеството и света.
Но в този момент прогърмя дрезгав глас:
— Сто-о-ойте! Никой да не мърда! Работниците веднага да се върнат в стаите си!… Говори доктор Харм! Говори доктор Харм! Работниците веднага да се върнат в стаите си. При неизпълнение на заповедта ще последват строги наказания! Говори доктор Харм… Говори доктор Харм…