Наистина лампичката изгасна и звънът спря.
— Вие защо не легнахте да почивате? — попита Ивац.
— Колегата го няма… — смутено съобщи инженер Валд.
— Как така го няма?!
— Предполагам, че доктор Харм го е предупредил по телефона за вашето нападение и той е избягал…
— Откъде? Вратата се пази от работниците.
— Централата има авариен изход към пещерата — отговори инженерът. — Сигурно се е измъкнал, преди да включите силовото поле.
— Какъв авариен изход! — скочи от мястото си българинът. — Защо не ми казахте веднага за него?
— Не сте ме питали… — тихо отговори Валд. — После за вас е невъзможно да го използувате. Той е направен така, че пропуска само мен и моя колега. Специални фотоклетки разпознават всеки непознат и автоматично затварят пътя.
Ивац втренчи очи във Валд. Той се мъчеше да разбере истината ли говори инженерът, или се опитва да скрие тайната на спасителния изход. Това беше много важно…
— Вие не се безпокойте! — обади се неочаквано Валд. — Аз ще дежуря по две смени!…
— Благодаря ви! — кимна с глава Ивац, продължавайки да го гледа недоверчиво. — И за да не скучаем, разкажете ми за какво служат различните бутони и измервателни уреди по масата.
— С удоволствие! — разтопи се от любезност инженерът и търпеливо започна да му обяснява устройството на биоелектроцентралата.
Българинът внимателно го слушаше.
— А може ли да намалим напрежението така, че и микроорганизмите да си останат живи и доктор Харм да не може да работи? — попита изпитателно той.
— Може! — отговори спокойно Валд. — Но това е безполезно. Доктор Харм ще включи аварийната централа, която се намира в неговата лаборатория.
— Нищо! — махна с ръка Ивац. — Намалете напрежението!
Инженерът се наведе над командната маса и взе да натиска бутони и да върти ключовете. Напрежението по скалите на волтметрите започна стремително да пада.
— Готово! — съобщи по едно време Валд.
— А сега го увеличете до максимум! — заповяда българинът.
— Но това ще предизвика токови удари — предупреди инженерът. — Ще изгорят уреди и предпазители…
— Слушайте какво ви казвам! — извика нетърпеливо Ивац. — Искам да попреча на доктор Харм да работи.
— Щом заповядвате… — примирено сви рамене Валд и продължи да движи пръстите си като пианист по бутоните на командната маса.
Напрежението започна бързо да расте.
И изведнъж страшен гръм разтърси планината. Кълбата на полилеите се счупиха със звън и всички лампички тревожно замигаха. Валд уплашено се залови да намалява напрежението.
— Какво стана? — разтревожи се Ивац.
— Не зная — отговори пребледнял инженерът. — Или земетресение, или в пещерата избухна бомба.
Настъпи тишина.
— Ти остани тук! — извика нервно Ивац и хукна навън. В първия момент той реши, че хората на доктор Харм атакуват с бомби вратата на централата. Но там беше спокойно, работниците, които я охраняваха, също бяха чули страшния гръм, стените на коридора се бяха разлюлели, но вратата стоеше невредима.
— Какво беше това? — посрещнаха го разтревожени те. — Като че ли някой взриви планината.
— Все още не знаем! — промълви българинът. — Щом стане ясно, веднага ще ви съобщя. Вие пазете вратата! — И тичешком се отправи към командната зала на централата.
Инженер Валд стоеше на мястото си.
Ивац вдигна слушалката на телефона и започна да натиска вилката. Никой не отговаряше. Какво се беше случило? Може би войната на професор Самберг срещу света е започнала. Но до изтичането на ултиматума имаше още доста време. А може би това беше хрумване на доктор Харм, за да ги накара да напуснат безопасното си убежище. Трябваше да чакат. Остави слушалката и се замисли.
Най-неочаквано телефонът иззвъня.
— На телефона е доктор Янсен! — чу българинът глас, който странно трепереше. — Искам да говоря с Ивац Павлинов.
— Да! Аз съм! — извика зарадвано Ивац.
— Трябва веднага да напуснете централата! — уплашено съобщи Янсен.
— И вие ли сте с тях? — въздъхна българинът. — Не предполагах, че точно вас ще изберат, за да преговаряте с нас. Разбирам доктор Харм, но вие…
— Доктор Харм… загина — глухо изпъшка Янсен.
— Как!… Кога? — изненадано изстреля въпросите си Ивац.
— При експлозията! Не чухте ли трясъка?
— Чухме го, но не разбрахме какво стана? — продължи да го разпитва Ивац. — Вие не знаете ли?…
— Това не е важно! — прекъсна го Янсен с успокоен глас. — Трябва веднага да напуснете централата! Заплашва ви голяма, опасност!