— Изключено е! — отказа твърдо българинът. — Тук сме защитени със силово поле. То ни прави неуязвими.
— Не ме разбирате — продължи загрижено доктор Янсен. — При експлозията се получи трус, който разлюля цялата планина. Пластовете са се разместили и са запушили пътя, по който изтичаха подпочвените води. Водата бързо запълва галериите на института. След два-три часа ще залее всичко. Ако дотогава не напуснете централата, нищо няма да ви спаси.
Ивац веднага осъзна опасността, но се колебаеше какво да предприеме. Не се ли криеше някаква уловка в това? Не беше ли предизвикан трусът нарочно, за да ги накарат да напуснат централата?…
— Професор Самберг е дълбоко разстроен от смъртта на Харм! — продължи развълнувано Янсен. — Решил е да ликвидира института. Страхувам се за него.
— Добре! — прекъсна го българинът. — Ще съобщя на моите приятели за опасността.
— Ще ви чакам отвън — напомни Янсен. — Професорът иска да говори с вас.
Ивац повика Ханс и му разказа за предупреждението.
— Уведоми хората — помоли го той. — След десет минути трябва да решим ще напуснем ли добре защитената централа, поемайки риска на борба с хората на професор Самберг, или ще останем тук и търпеливо ще чакаме края си. Аз лично съм за първото. Върви!
Ханс кимна с глава и излезе. Скоро се върна.
— Всички са съгласни да напуснем централата. Дори инженер Валд!
— Извикай го! — зарадва се Ивац.
Но в този момент инженерът влезе. Той се приближи до командната маса на централата и каза:
— Ще я настроя на автоматично управление и тя ще работи и без нас!
— Едва ли! — усъмни се българинът. — Когато тук нахлуе водата…
— Тук вода няма да влезе! — заяви лаконично Валд. — Централата е по-високо от изхода на бездната! И ако не съществува проблемът с въздуха, аз бих останал.
— Изходът ли? — учудено попита Ивац. — Къде се намира той?
— Не зная! — разпери ръце Валд — Но зная, че такъв съществува. Доктор Харм винаги ме довеждаше с кола, която от шосето направо влизаше под земята.
Той чевръсто започна да работи с бутоните и ключовете. Накрая изключи прекъсвача за силовото поле. Когато свърши, застана неподвижно и тъжно впи очи в командната маса.
— Да вървим! — подкани го Ивац. — Нямаме много време…
Отключиха вратата с шифъра, който Валд знаеше, и по познатия път излязоха на площада пред бившите жилища на работниците. Нивото на водата бавно се повдигаше и всичко вече беше залято. Янсен ги чакаше пред бариерата. Видът му беше неузнаваем: костюмът измачкан, очилата пукнати, косите разчорлени, лицето печално. Само жълтата кърпичка в горния джоб на сакото беше същата. Но тя стоеше чужда, нелепа, като вещ, кой знае как попаднала там.
— Сега накъде? — попита българинът, като предпазливо се озърташе на всички страни, няма ли да се появят отнякъде хората от охраната. Той тайно стискаше в джоба си откъснатото листче от албума.
— Най-напред ще отведем хората до изхода на пропастта! — обясни докторът. — И после ще се върнем при професора.
— Добре! — съгласи се Ивац. — Да вървим! — И махна с ръка към другарите си. Ханс и инженер Валд се приближиха.
— Скоро ще бъдете на свобода! — съобщи им българинът. — Веднага идете в полицията и разкажете за случилото се на дъното на пропастта. Това ще успокои хората.
— Нима ти оставаш тук? — погледна го недоумяващо Ханс. — Та това е много опасно!
— Не мисля! — опита се да ги ободри българинът. — Сами виждате, водата се покачва. Сега всеки е зает да спасява себе си. А в тази пропаст са скрити безценни идеи и формули. Ще се опитам да запазя нещо.
— Да вървим! — подкани доктор Янсен. — Трябва да бързаме.
Ивац даде знак и всички тръгнаха. Вървяха около половин час. Накрая достигнаха до стоманена врата, охранявана от двама великани със сини коси и безстрастни лица.
Доктор Янсен им показа пропуск и след това набра необходимия шифър на шайбата върху вратата. Тя се отвори.
Ивац се сбогува с всеки поотделно.
— Щом излезете на свобода, веднага се отдалечете оттук! — посъветва ги той. — Още не знаем каква е причината за експлозията. Възможно е отново да се повтори. Съобщете никой да не се приближава наоколо, докато не изтекат четири часа. След това водата ще залее всичко и опасността ще премине.
Последен напусна пропастта инженер Валд. Преди това той се приближи до Ивац и тихо помоли:
— Имам една молба към вас!
— Кажете? — наведе се към него българинът.
— Опитайте се да узнаете как са създадени микроорганизмите от биоелектроцентралата.
Ивац кимна с глава.
Янсен затвори вратата.
— Да вървим! — измърмори омърлушено той. — Професорът ни чака.