Очите на професор Самберг

Янсен се опита да каже нещо, но професорът му направи знак с ръка да мълчи и продължи:

— По цели дни четях книги. И от тях започна всичко. Веднъж прелиствах стар, изпокъсан том с приказки от „Хиляда и една нощ“. Разтворих го някъде по средата и зачетох:

„А принцът, щом яхнал коня си, завил винта за излитане под погледите на всички заобикалящи го, които дебнели какво ще стори. Конят започнал да се олюлява насам и натам и да се разтърсва, и да прави странни движения, каквито никой кон не правел; щом тялото му се изпълнило с въздух обаче, той се откъснал от Земята и се издигнал във въздуха.“ — Гласът на професора укрепна, лицето му светна и той усмихнато погледна към доктор Янсен и Ивац: — Обърнете внимание: „… щом тялото му се напълнило с въздух обаче, той се откъснал от Земята и се издигнал във въздуха“. Този пасаж ми направи силно впечатление. Обърнах страниците и видях, че чета „Приказката за коня от абаносовото дърво“. Замислих се. За какво ставаше дума. За балон, направен във вид на кон, или за друг непознат летателен апарат. Знаех, че приказките от „Хиляда и една нощ“ са създадени по време, когато на човечеството не са били познати самолетът, нито балонът, нито каквото и да било друго летателно средство. И тогава ми хрумна странна идея. Започнах да се ровя в древни свещени текстове, митове, легенди, епоси и внимателно да изучавам тези прастари литературни паметници на човечеството. Това е познато, нали?

— Да! — потвърди Ивац, който не можеше да разбере защо професорът така неочаквано подхвана този разговор. — По „Илиада“ Шлиман откри Троя.

— Точно така! — прекъсна го гордо Самберг — Но Шлиман се задоволи със златните накити на хубавата Елена. Знаете ли, това е много странно. Векове наред учени, авантюристи, пирати или просто безумци са се ровили в древни архиви, папируси, пергаменти, каменни надписи с тайната надежда, че ще открият следите на приказни съкровища. И кой знае как се е родило нелепото схващане, че някога на Земята са живели първобитни цивилизации, които са се занимавали с това, да зариват в земята злато и скъпоценни камъни. А аз търсех нещо съвсем друго. Търсех доказателства за съществуването на машини. Търсех сведения за непознати апаратури и явления, достойни за научно изследване.

Ивац и доктор Янсен го слушаха с удивление. От лицето на професора струеше някакво примирение, което го променяше и го правеше друг: непознат и все тъй чужд.

— Да вземем например безсмъртното произведение на Омир „Одисея“ — каза Самберг и извади от катедрата голяма книга с черна кожена подвързия. — Вече говорихме за това, че Шлиман по „Илиада“ откри Троя. Но ние няма да откриваме Троя, а нещо съвсем друго. — Той трескаво започна да прелиства страниците.

— Ще ви прочета откъс из Осма песен на „Одисея“, озаглавена „Гостуването на Одисей у феаките“. Алкиной, цар на феаките, казва:

… Нашите кораби бързи. Те нямат на борда кормчии,
нито кормила, каквито на всеки кораб са нужни,
те отгадават сами мисълта и целта на мъжете.
Още познават добре градовете и тучните ниви
на земнородните, порят чевръсто те морската бездна
и през мъгла, и през мрак и съвсем не изпитват боязън,
че от вълни ще пострадат или ще погинат от бури.

Професорът затвори книгата и хитро се усмихна:

— Какви са тези кораби, които се движат, направлявани само от мисълта и целта на мъжете, които пътуват с тях, и които не се боят от мъгла и мрак — попита той. — На какъв принцип работят те? Та нали радиоуправляемите кораби са познати едва от началото на XX век. А машина, която да се управлява от мислите на този, който работи с нея, все още не е направена. Да не говорим, че за да се движат корабите през мъгла и мрак, са необходими и специални радарни устройства… Откъде бяха стигнали тези чудеса до Омир. За машини ли ставаше дума, или за нещо друго. Ще кажете, че по това може да се спори. Може, разбира се, но аз успях да възстановя тези кораби. Оказа се, че те са построени на принцип, който и досега не е известен на човечеството. На мен ми беше все едно дали древните машини са направени на Земята, или са били пренесени отнякъде. Адресът на техния създател не ме интересуваше. Трябваха ми само идеите. Понякога е по-трудно да намериш посоката към едно откритие, отколкото да направиш самото откритие. Продадох всичко, което имах, и със събраните пари купих къща. На два етажа. На първия етаж приемах своите пациенти, а на втория обзаведох лаборатория. Успях да възстановя много от машините, описани в древните литературни паметници. Работех сам. Без помощници. Пазех в тайна моите занимания, защото исках в един прекрасен ден да подаря на човечеството десетки машини, за съществуването на които то дори не е подозирало.