От София остава само да протегнем ръка на нашите братя румъни в Македония. Султанът не се сеща даже отгде ще дойде ударът.
Вторият окупационен корпус ще настъпи през Добруджа. От Арабтабия14 хоп — в Силистра; от Силистра хоп — в Шумен; от Кюстенджа хоп — във Варна и свършено! Русите не можаха да превземат с бой тия места, но те с нас ли ще се сравняват?
Останалата част от България, разбира се, ще се предаде сама. Нам ще благоприятствува най-главно страхът, който сме вселили в сърцата на българите. Като им поменеш само куркан или доробанц, космите им настръхват. Наплашили се! Ce spui, frate, armata noastra!…15 То една паника, един страх юдейски ще обземе тия диваци, че всичко ще хвърлят, па ще бягат. Отсега чуваме, готвили се да се изселват от страх в Маджарско.
Напред, прочее! Вий, храбри генерали Стоянеско, Стойческо, Драганеско, Богданеско, Пенческо, вий, прями потомци на славните римски пълководци, поведете непобедимата армада към слава и величие; на върховете на вашите сабли виси бъдущата велика Втора римска империя. Напред! Света Мамалига да ви е на помощ! Съ траяска цяра румуняска!16
Господин редакторе, че тя каква ще стане тая работа! Не е ли време да офейкаме? Окупацията наближава. Ако одобрявате моето намерение, аз бих ви препоръчал да преместим редакцията в Сабатка17 или в Будапеща. А?
София, 24 юний 1895 г.
Ocupaţiunea Bulgariei de la armata noastra18 („Знаме“, г. I, бр. 91 от 26 юли 1895 г., с подпис: Алеко Константинов.
Фейлетонът е написан по повод опитите за намеса във вътрешните работи на България след убийството на Ст. Стамболов през юли 1895 г. Редица чужди вестници, между които и някои вестници от съседна Румъния, неоснователно твърдят, че този терористичен акт бил извършен по внушение на Русия. Западноевропейската дипломация, опасявайки се от едно по-тясно сближение между България и Русия, започнала да крои планове за окупирането на нашата страна с помощта на румънски войски под предлог да се възстановял редът, защото българите вече били дали доказателства, че са неспособни сами да се управляват, защото тази държава висяла като дамоклев меч над европейския мир и т.н. Във връзка с това били извършени съответните сондажи с румънския княз Карол и с министър-председателя Петре Карп. За съжаление, някои среди в Румъния се поддали на провокациите на западната дипломация и наистина в тази страна се заговорило за предстоящата окупация на България от румънски войски. Редица вестници дали място на материали, съдържащи различни намеци, нападки и закани по адрес на България, а столичният ежедневник „Универсул“ дори напечатал специална статия под надслов „Ocupaţinea Bulgariei de armata româna“ (г. XIII, бр. 164 от 14/26 юли 1895 г., с. 2, кол. 2). Чрез своя фейлетон Алеко Константинов отговаря достойно на тези закани.
14
17
18