Саки
Одата
Кловис седеше в третото по горещина отделение на хамама и ту се отдаваше на съзерцание, вцепенен като статуя, ту шареше бързо-бързо с писалката си по тесте листове. На Бърти ван Тан, който се бе отпуснал морно в стола до неговия и май се канеше да започне разговор, направи забележка:
— Не ме прекъсвай с детинското си бъбрене, пиша безсмъртна поезия.
Бърти го изгледа с интерес.
— Честна дума — рече, — ти би бил благодат за художниците, стига наистина да се прославиш. Ако не успеят да окачат официалния ти портрет в академията под заглавие Поетът Кловис Сангрейл по време на работа над най-новата си творба, могат да го пробутат като Етюд на голо тяло или Орфей слиза на Джърмин стрийт. Нали винаги се оплакват, че им пречат модерните дрехи, докато само с вързан около кръста пешкир и писалка ти…
— Идеята да напиша това всъщност бе на мисис Пакълтайд — каза Кловис, пренебрегвайки заобиколните пътища към славата, които му сочеше Бърти ван Тан. — Разбираш ли, Луна Бимбъртън написа Коронационна ода, която отпечатаха в Ново детство — един вестник, основан с идеята да накара Нов век (Нов век (New Age): тогавашен орган на Либералната партия във Великобритания. Названието може да се преведе и като Нова възраст, оттук каламбурът с Ново детство)да изглежда по-малко нов и малко по-консервативен. Когато Луна я прочете, семейство Пакълтайд казаха: „Колко умно от твоя страна, скъпа; всеки, разбира се, би могъл да напише такава ода, но само на теб би хрумнала мисълта да го сториш.“ Луна възрази, че подобни неща се пишели изключително трудно, и ни подсказа, че са повече или по-малко запазена територия за неколцина талантливи избраници. Е, семейство Пакълтайд винаги са се отнасяли много порядъчно с мен по различни начини, но най-вече като финансови санитари, които се притичват на помощ, когато човек е най-зле, а с мен това се случва често, пък и не обичам особено Луна Бимбъртън; тъй че се включих в разговора и казах, че, стига да река, мога и аз да напиша ода. Луна отвърна, че едва ли ще успея, и двамата се хванахме на бас и, между нас казано, мисля, че парите са ми в кърпа вързани. Естествено, едно от условията на облога е стиховете да бъдат публикувани в някой печатен орган — да не е обаче местно вестниче. Мисис Пакълтайд има предан поклонник в лицето на редактора на Димен комин, когото е привързала с множество дребни услуги, така че, ако успея да създам нещо приблизително на равнището на стандартната продукция оди, ще спечеля баса. Дотук се справям толкова добре, че започва да ме обзема опасението, дали не спадам към неколцината талантливи избраници.
— Не е ли късничко за коронационна ода?
— Вярно — отвърна Кловис, — затова и тази ще бъде Ода за оттеглянето на участниците в дурбара (Дурбар (англ.-инд.) — тържествен прием на индийски князе от наместника на британския крал в Индия). Такова нещо можеш да си държиш в чекмеджето колкото искаш, докато се намери повод да бъде извадено.
— Ааа, сега разбирам защо си избрал да пишеш одата точно тук — изрече Бърти с вид на човек, внезапно осенен от разгадката на тъмна до този миг тайна. — Искаш вярно да пресъздадеш температурната обстановка на мястото.
— Тук дойдох, за да не бъда тревожен от глупавите прекъсвания на хора с умствена недостатъчност — отвърна Кловис, — но, изглежда, съм искал премного от съдбата.
Бърти ван Тан се приготви да използва пешкира си като оръжие, ала отчете, че той самият е уязвим, а Кловис разполага освен с пешкир и с писалка, затова се примири и се отпусна пак в стола си.
След малко проговори отново:
— Възможно ли е човек да чуе извадки от безсмъртната ти творба? Обещавам, че нищо от онова, което чуя, няма да ме възпре да си набавя в нужния момент брой от Димен комин, за да прочета целия шедьовър.
— Все едно да хвърлям бисери в копаня — дружелюбно забеляза Кловис, — но нямам нищо против да ти прочета някои избрани места. Например ето как започва, с картина на участниците в дурбара, които след края му се пръскат и всеки поема пътя си:
— Не мисля, че Куч Бехар е близо до Хималаите — прекъсна го Бърти. — Когато пишеш такива оди, трябва да имаш подръка географски атлас. И защо бледи и морни слонове?
— Морни от дългите часове и бледи от вълнение, разбира се — отвърна достойно Кловис. — Освен това казах, че в Хималаите са техните домове, тоест са родом оттам: предполагам, че в Куч Бехар може да има хималайски слонове, както има ирландски коне на състезанията в Аскот (Хиподрум близо до Лондон).