— Кого виждат очите ми! — възкликна той.
— Джим Бери! — ахна песоводецът и от устата му изпопадаха удивителни.
— Сам Телфеър! — изрече онзи с широкополата шапка. — Ах ти, негоднико, дай си копитото!
Ръцете им се сключиха в типичното за Запада кратко, но здраво ръкостискане, което размазва всички микроби.
— Ах ти, стари мръснико! — продължи широкополият с усмивка, която набърчи загорялото му лице. — Не съм те виждал цели пет години. От една седмица се мотам в тоя град, но може ли да намериш познат в такава джунгла? Кажи, староженецо, как вървят работите.
В този миг нещо пухкаво и меко като бухнало тесто се докопа до крака на Джим и заръфа панталона му със злобно ръмжене.
— Я разкарай тоя бесоносител, дето си го хванал в ласото! — каза Джим. — Ти ли си й стопанинът на тая гадина? И на това куче ли му викаш?
— Пие ми се нещо — рече Сам, жегнат от намека за някогашното негово куче. — Да влезем някъде.
Наблизо се случи кафе-сладкарница. В Големия град винаги е така.
Двамата седнаха на една свободна маса, а подпухналото чудовище взе да джафка и да тегли каишката, за да докопа котката на заведението.
— Уиски — поръча Джим на келнера.
— Две да бъдат — уточни Сам.
— Ти си надебелял — подзе Джим. — И ми се струва, че си под чехъл. Източното крайбрежие май не ти понася. Когато тръгвах за насам, всичките момчета заръчаха да те издиря. Знаеш ли, Санди Кинг замина за Клондайк. А Уотсън Бърел взе, че се ожени за най-голямата дъщеря на Питър. Аз понасъбрах парици от кланичен добитък и купих един парцел необработена земя нагоре към Литъл Паудър. Ще го оградя наесен. Бил Ролинс, той пък се захвана със земеделие. Знаеш го Бил, разбира се — оня, дето задиряше Марсела… извинявай, Сам, искам да кажа сегашната ти жена, когато тя учителстваше в Преъри Вю. Но късметлията излезе ти. Как е сега мадам Телфеър?
— Чшшшт! — повика Сам келнера. — Казвай!
— Уиски — отвърна Джим.
— Две да бъдат — допълни Сам. — Добре е — продължи той, след като отпи малко сода. — Не пожела да живеем на друго място освен в Ню Йорк, нали е тукашна. Живеем в апартамент. В шест всяка вечер извеждам тоя пес на разходка. Марсела е луда за него. Но не знам, Джим, дали на земята има други две същества, които да се мразят така, както се мразим ние с това куче. Докато се разхождаме, Марсела се стяга за вечеря. Ядеме навън и обикновено взимаме табълдот. Опитвал ли си това чудо?
— Никога — отвърна Джим. — Виждал съм само рекламите, ама все си мислех, че това е французката дума за билярд. Как е на вкус?
— Ако останеш повечко в града, ще…
— Не, драги. Заминавам тази вечер с влака в седем и двайсет и пет. Ще ми се да остана, но не мога.
— Тогава ще те изпратя до ферибота — каза песоводецът.
Кучето беше омотало в едно крака на Джим и крака на масата и се беше унесло в дълбок сън. Когато понечи да стане, Джим се препъна в каишката и я дръпна рязко. Пискливият лай на разбуденото куче огласи целия квартал.
— Ако това куче е твое, какво ти пречи да вържеш на някой по-височък клон повода, дето го държи за врата, и да го забравиш? — каза Джим, когато вече бяха излезли на улицата.
— О, не смея — призна си песоводецът и чак потръпна от това дръзко предложение. — Та то спи в кревата, а аз — на кушетката. Погледна ли го, надава вой и бяга при Марсела. Но някоя нощ ще си разчистя сметките с него. Това съм го решил твърдо. Ще се промъкна тихичко до кревата му и ще изрежа дупка в мрежата против комари. Нека го изпохапят! Да пукна, ако не го направя!
— Ти не си ти, Сам Телфеър. Не си оня, който беше някога. Не знам какво им става на хората в тия градища и в тия апартаменти. Но ей с тия две очи съм видял как на бърза ръка се справи с ония двама разбойници в Преъри Вю. И как хвана за рогата и върза най-бесния бик в Литъл Паудър.
— Нали? Кажи! — откликна другият и погледът му се оживи, макар и само за миг. — Но това беше преди да ме пасифицират.
— А жена ти… — подзе Джим.
— Чакай! — прекъсна го песоводецът. — Тук има друго кафене.
Застанаха на бара. Кучето заспа в краката им.
— Уиски — поръча Джим.
— Две да бъдат — добави песоводецът.
— Като купих тая земя, сетих се за тебе — каза Джим. — Помислих си колко ще е добре да си някъде наоколо, че да ми помагаш в работата с добитъка.
— Миналия четвъртък ме ухапа по глезена, защото си сложих мляко в кафето — оплака се песоводецът. — Млякото винаги се пази за него.
— Преъри Вю ще ти хареса сега — продължи Джим. — Там се събират всички каубои от петдесет мили околовръст. Единият край на моето землище е на петнайсет мили от градчето.