— За да вляза в спалнята, обикалям през кухнята — жалваше се песоводецът, — за да вляза в банята, обикалям през гостната, а от трапезарията минавам през спалнята, за да изляза навън през кухнята. А то хърка и ръмжи насън. Излизам да пуша в парка, щото имало астма.
— А жена ти… — подзе Джим.
— Я стига! Кажи какво ще пиеш този път.
— Уиски — отвърна Джим.
— Две да бъдат — добави песоводецът.
— Е, вече е време да потеглям към ферибота — каза Джим.
— Ама и ти си един никакъв — жалък, кривокрак, дебелоглав, отвратителен песоглавец! — викна песоводецът с някаква нова нотка в гласа и дръпна решително каишката. Кучето, което се сецаше на нея, изръмжа злобно при този необичаен език на пазителя си.
В началото на Двадесет и трета улица песоводецът мина пръв през въртящата се врата, следван от Джим.
— Последно! — отсече Сам. — Казвай!
— Уиски — обяви Джим.
— Две да бъдат — допълни песоводецът.
— Чудя се откъде да намеря някой, който да се грижи за имота ми — каза Джим. — Ще ми се да е човек, когото поне отмалко познавам. Ама да знаеш каква земя е, Сам! Такава прерия и такава гора никъде не си виждал. Ако ти беше…
— Като говорим за бяс — прекъсна го песоводецът, — оная вечер то ми откъсна парче месо от крака, понеже замахнах към Марсела да отпъдя една муха от рамото й. „Трябва да се дезинфекцира мястото“ — рече Марсела, а и аз си помислих същото. Повиках доктор по телефона и когато той пристигна, Марсела ми вика: „Помогни ми да го държа, горкото, докато докторът дезинфекцира устата му. Дано не му се е лепнал някой вирус при ухапването.“ Да кажеш нещо по тоя въпрос?
— Ами жена ти… — започна Джим.
— Стига! — сряза го песоводецът. — Казвай!
— Уиски.
— Две да бъдат.
Най-сетне двамата стигнаха до пристана. Джими пристъпи към гишето за билети.
Изведнъж се чу звук от три-четири жестоки ритника, последван от пронизителен кучешки вой, и охраненото, тромаво, кривокрако куче хукна като бясно по улицата, скимтейки от болка.
— Билет за Денвър — каза Джим.
— Два да бъдат — провикна се бившият песоводец и бръкна във вътрешния си джоб.