— Още ли е там? Получих картичка от Банън. Пише, че е срещнал една малка сладурана. Нарича я фотомацка.
— Снимки, а? И кратка експонация.
Бък Мълиган седна да развърже обувките си. Възрастен мъж изникна край издадената напред скала с пламнало зачервено лице. Покатери се по камънака, водата още лъщеше по темето и сивокосия венец около тонзурата му, стичаше се по гърдите и корема му, струеше през черната му провиснала препаска.
Бък Мълиган му направи място да мине, погледна към Хейнс и Стивън, прекръсти се благочестиво, допря нокътя на палеца си до челото, устните и гърдите.
— Сиймор се е върнал в града — провикна се младият, който се държеше за издадената скала. — Зарязал е медицината и се е записал в армията.
— О, да върви по дяволите! — отвърна му Бък Мълиган.
— Ами той си върви! Следващата седмица вече ще го строяват в две редици. Познаваш ли червенокосата от Карлайл, онази Лили?
— Да.
— Снощи се занасяла с него на пристанището. Баща й е червив с пари.
— Тя не беше ли нещо трудна, а?
— А, за това най-добре питай Сиймор.
— Сиймор и военна униформа! — извика Бък Мълиган.
Заклати глава в недоумение, свали си панталоните, изправи се и изрецитира баналното:
— Червенокосите жени ебливи са като кози!
После млъкна отведнъж и взе панически да опипва тялото под развяната си риза.
— Липсва ми дванайсетото ребро — извика той. — Значи съм Ubermensch. Беззъбият Кинч, а аз — свръхчовек56.
Измъкна ръце от ръкавите на ризата и я хвърли зад гърба си при другите дрехи.
— Идваш ли, Малахия?
— Разбира се. Мръдни малко да се пъхна до теб в леглото.
Младежът заплува назад и с няколко дълги, силни замаха стигна средата на залива. Хейнс седна на един камък, пушеше.
— Няма ли да дойдеш? — попита го Бък Мълиган.
— По-късно — отвърна му Хейнс. — Не и с пълен стомах.
Стивън се обърна.
— Тръгвам си, Мълиган — рече той.
— Дай ми ключа, Кинч — провикна се Бък Мълиган, — да затисна с него дрехите си.
Стивън му подаде ключа. Бък Мълиган го постави върху купчината дрехи.
— И два пенса — додаде, — за една халба. Хвърли ги ей там.
Стивън хвърли двата пенса върху меката купчинка. Обличане, събличане. Бък Мълиган изопна тяло, прилепи длани пред гърдите си и рече тържествено:
— Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу57. Тъй рече Заратустра.
Възпълното му тяло скочи във водата.
— Нали пак ще се видим — рече Хейнс, като се обърна към Стивън, който вече крачеше нагоре по пътеката и се усмихна на дивия ирландец.
Рогата на бик, копитата на кон, усмивката на саксонец58.
— В Кораба — провикна се Бък Мълиган. — В дванайсет и половина.
— Добре — съгласи се Стивън.
Продължи нагоре по криволичещата пътека.
Сивокосият ореол на свещеника в една ниша, където се обличаше дискретно. Няма да спя тук тази нощ. Вкъщи също не мога да отида.
Един глас, мелодичен и монотонен, му извика откъм морето. Той зави по пътечката и му махна с ръка. Гласът отново се провикна. Пригладено лъскава кафява глава, като на тюлен, навътре в морето, кръгла.
Узурпатор59.
2.60
Ти, Кокран: кой град изпратил да го повикат?
— Тарент, сър.
— Много добре. И?
— Ами имало битка, сър.
— Много добре. И къде?
Празното момчешко лице се обърна за помощ към празния прозорец.
Предания, съчинени от дъщерите на паметта. Въпреки това случило се е някак, макар и може би не точно така, както го е прославила легендата. Значи фраза на нетърпеливостта, отекваща както глухото припляскване на Блейковите криле неукротими. Долавям разрухата, повсеместна е, посипани навред стъкла и срутени градежи, а времето лумва в сетен сиво-синкав пламък. Какво ни остава тогава?
— Забравих мястото, сър. Но годината е 279 преди Христа.
— Аускул — подсети го Стивън и погледна името и датата в изцапаната от мръсни пръсти книга.
— Да, сър. — И додаде: — Още една такава победа и ние ще загинем.
56
В „Тъй рече Заратустра“ (1883) Ницше твърди, че „най-презряното нещо… е последният човек“. По този начин, след като дванайсетото ребро на Мълиган липсва, значи той се явява Адам, тоест първият човек и най-малко презреният, следователно свръхчовекът.
58
Намек за поговорката: „Пази се от рогата на бик, копитата на кон и усмивката на англичанин.“
59
Така на практика Телемах нарича Антиной, Евримах и другите женихи в края на първа глава и по време на събранието на итакийците в началото на втора глава в Омировата „Одисея“.
Срв. още с думите на Хамлет за чичо му Клавдий: „… този изверг, умъртвил баща ми,/ покварил майка ми, наврял се подло/ между надеждите ми и престола…“.
Тук и по-нататък в романа всички цитати от пиесите на Шекспир са в превод на Валери Петров.
60
Нестор
Време на действието: десет часа сутринта. Място: частното мъжко училище в Далки, село в югоизточната част на Дъблинския залив, приблизително на една миля югоизточно от кулата Мартело в Сандикоув. Орган: няма. Изкуство: история. Цвят: кафяв. Символ: кон. Техника: личен катехизъм.
Съответствия: Дийзи — конеукротителят Нестор, възпитан от кентавъра Хирон; Сарджънт — Пизистрат, по-младият син на Нестор; госпожа О’Шей (любовницата на Парнел) — Хубавата Елена.