Символите, изписани върху страницата, се раздвижват в тържествен мавърски танц, маскарад на буквите, нахлупили странни шапчици от кубчета и квадратчета70. Подайте си ръце, сменете си местата, поклонете се един на друг — точно така; дяволитите пакостници на мавърското въображение. И те са се оттеглили от света, Авероес и Мойсей Маймонид, мъже мрачни по външност и обноски, блещукат с присмехулните си огледала, показват ни смутната световна душа, тъма, грейнала от светлина, която сама светлината не разбира.
— Сега разбираш ли? Ще успееш ли да решиш втората сам?
— Да, сър.
С муден и неуверен замах Сарджънт взе да преписва задачата. Все с надеждата, че ще чуе окуражителна дума, ръката му прилежно преписваше разкривените символи, а бледият цвят на срама пълзеше по глуповатото му лице. Amor matris71: подлог в родителен падеж или допълнение в родителен падеж. С изпосталялото си тяло и мляко като кисела суроватка тя го кърмеше, криеше пелените му от хорските очи.
Като него бях и аз, със същите приведени рамене, същата недодяланост. Детството ми клечи до мен. Ала далече е, не мога да протегна ръка и да го уловя, не ми е лесно. Моето си отиде, а неговото е потайно като загадъчните ни погледи. Тайни, смълчани и смразяващи, стоят, крият се в тъмните ъгли на нашите две души: тайни, уморени от своите тирани: тирани, копнеещи да бъдат развенчани.
Сборът излезе.
— Много е просто — каза Стивън и се изправи.
— Да, сър, благодаря ви — отвърна Сарджънт.
Попи страницата с тънка попивателна хартия и върна тетрадката на чина си.
— Сега грабвай един стик и върви при другите — рече му Стивън и пое към вратата подир тромавата му момчешка фигура.
— Добре, сър.
В коридора прозвуча името му, викаха го откъм игрището.
— Сарджънт!
— Хайде, тичай! — подкани го Стивън. — Господин Дийзи те вика.
Застана на портала и се загледа подир мудния малчуган, който пое към пъстрото поле с пискливи сборичкани гласове. Бяха разделени на отбори, а господин Дийзи вървеше по тревата, загамашените му обувки стъпкваха стръкчетата й. Когато приближи училищната сграда, спорещите гласове отново го извикаха. Той извърна сърдитите си бели мустаци.
— Сега пък какво? — провикна се, без да слуша.
— Кокран и Холидей са на една страна, сър! — извика му Стивън.
— Ти би ли ме изчакал в кабинета — каза му господин Дийзи, — докато възстановя реда тук.
Пак нагази предпазливо в тревата на игрището, а старческият му глас се провикна строго:
— Какво има? Какво сте се разврещели?
Кресливите им гласове го накачулиха отвсякъде: различните им по форма тела се скупчиха край него, а лъчите на яркото слънце изсветлиха до бяло нектара на зле боядисаната му коса.
Застоял и спарен, въздухът в кабинета бе напоен с миризмата на отдавна овехтяла и протрита кожена тапицерия. Също като през онзи първи ден, когато се пазареше тук с мен. Както в самото начало, така е и сега. Във витрината на бюфета върху поднос се виждаха стюартови монети72, злощастното съкровище от блатото: и така ще си остане завинаги. Прилежно прибрани в постланата с избелял пурпурен плюш кутия с лъжички се мъдреха дванайсетте апостоли73, проповядвали сред овците изгубени царството небесно.
Отривисти стъпки по каменното преддверие на коридора. Недоволно навирил редките си мустаци, господин Дийзи спря пред масата.
— Първо да приключим с нашата малка финансова операция — рече.
Измъкна от сакото си портфейл с навита отгоре му кожена каишка. Отвори го с плясък и извади две банкноти, едната залепена по средата, и внимателно ги положи върху масата.
— Две — каза, след което нави обратно кожената каишка и прибра портфейла.
Дойде ред на златния трезор. Стивън размърда пръсти притеснено, опипа черупките, събрани в студения каменен хаван: раковини и монети, миди и черупки, бели и петнисти, тази тук навита на спирала като емирски тюрбан, другата пък — издължена като раковината на свети Яков74. Старо пилигримско имане, мъртво съкровище, кухи раковини.
Една лира тупна, лъскава и нова, върху мекия мъх на покривката.
70
Тук е очевидно, че арабските цифри започват да навяват на Стивън мисли за различни нехристиянски и еретически тълкувания на Аристотеловата теория, върху която бе разсъждавал преди това.
Авероес е латинизираното име на Ибн Рушд Мухамад (1126–1198) — арабски философ и лекар. Развива материалната страна на учението на Аристотел. През XIII и XIV в. авероизмът се разпространява широко в европейската философия, макар и преследван от католическата църква.
Мойсей Маймонид с истинското име Раби Моше бен Маймон (1135–1204) — еврейски философ. Стреми се да съгласува юдаизма с философията на Аристотел.
71
Amor matris (лат.). Стивън се озадачава, защото фразата може да означава любовта на майката към детето (подлог) или на детето към майката (допълнение).
72
Английският крал Джеймс II (1633–1701), католик, след като бива свален от английския престол през 1688, завладява Ирландия и започва да сече монети от неблагородни метали. Монетите, абсолютно безполезни, както, между другото и опитите му да използва Ирландия (блато) за трамплин, от който да нахлуе обратно в Англия, представлявали голяма рядкост.
73
Става дума за кутия с дванайсет лъжици, чиито дръжки изобразяват дванайсетте апостоли. Често срещан подарък за кръщенета и сватби.