— Три — рече господин Дийзи, като мотаеше в ръцете си малката каса за пари. Много са удобни тези кутии. Виж. Това отделение тук е за златни лири. Това за шилинги, за монети по шест пенса и по половин крона. Това е за крони. Виждаш ли?
Измъкна оттам две крони и два шилинга.
— Три и дванайсет — рече. — Мисля, че не бъркам.
— Благодаря, сър — каза Стивън, смутено и прибързано прибра парите си, пъхна ги в джоба на панталоните.
— Няма за какво да ми благодариш — рече господин Дийзи. — Изработил си ги.
Ръката на Стивън, отново свободна, се върна при кухите раковини. И те символи на красота и власт. Куп пари в джоба ми. Символи, омърсени от алчност и мъка.
— Не ги носи така — посъветва го господин Дийзи. — Ще паднат от джоба ти и ще ги изгубиш. По-добре си купи един такъв прибор. Много са практични.
Отговори нещо!
— Ами то моят все празен ще стои — отговори му Стивън.
Същият кабинет, същият час, същите мъдрости: и аз — същият. Вече за трети път. Три примки, стегнати около мен. Ами. Ако искам, мога още сега да ги разкъсам.
— Защото не спестяваш — додаде господин Дийзи и назидателно го посочи с пръст. — Още не знаеш значението на парите. Като поживееш по-дълго като мен, ще разбереш, че парите са власт. Знам аз, знам. Ако младостта можеше и да знае. Но какво е казал Шекспир? Натъпчи кесията си, напълни я с парички!
— Яго — измърмори Стивън.
Вдигна поглед от безполезните раковини към очите на стареца.
— Той е знаел какво са парите — рече господин Дийзи. — Затова е забогатял. Поет, ама и англичанин. Знаеш ли коя е най-голямата гордост на англичаните? Знаеш ли коя е най-гордата дума, която ще чуеш да излиза от устата на англичанин?
Господарят на моретата. Студените му като море очи гледаха към пустия залив — историята е виновна, — към мен и към моите думи без ненавист.
— Това, че в неговата империя слънцето никога не залязва — отвърна му Стивън.
— Ба! — извика господин Дийзи. — Това не са думи на англичанин. Един френски келт го е казал. Почука спестовната касичка с нокътя на палеца си. — Аз ще ти кажа — заяви тържествено — коя е най-голямата фукня, с която се гордее всеки англичанин. Платил съм си за всичко.
Добър човек, свестен човек.
— Платил съм си за всичко. Никога през живота си и един шилинг не съм взел назаем. Разбираш ли го? Никому нищо не дължа. Ти така можеш ли?
На Мълиган девет лири, три чифта чорапи, един чифт спортни обувки, вратовръзки. На Къран десет гвинеи. На Маккан една гвинея. На Фред Райън два шилинга. На Темпъл два обяда. На Ръсел една гвинея, на Къзинс десет шилинга, на Боб Ренолдс половин гвинея, на Колър три гвинеи, на госпожа Маккернън наем за пет седмици. Купчинката в джоба ми е напълно безполезна.
— За момента не — отговори му Стивън.
Господин Дийзи се изсмя с огромно удоволствие и прибра спестовната си касичка.
— Знаех си, че не можеш — рече радостно, — но един ден ще разбереш. Ние сме щедри хора, но трябва да бъдем и справедливи.
— Не обичам големите думи — отвърна му Стивън, — които ни карат да се чувстваме толкова нещастни.
Известно време господин Дийзи остана загледан над камината в стройната фигура на мъж в шотландски килт: Албърт Едуард, принц на Уелс.
— Смяташ ме за изкуфял старец с отживели разбирания, за дърт консерватор, нали? — рече умислено той. — Пред очите ми минаха цели три поколения от времето на О’Конъл75 насам. Помня и големия глад. Знаеш ли, че именно тогава ложите на оранжистите агитираха за отмяна на съюза, двайсет години преди О’Конъл да го направи и преди прелатите на твоята църква да го изобличат като демагог? Вие, фенианците76, забравяте някои неща.
За славната, благочестива и вечна памет77! Елмазената вила в красивата Арма, обкичена с труповете на паписти. Пресипнали, маскирани, въоръжени, съглашателство на плантаторите. Черният север и истинната синя Библия. Остригани глави, долу78!
Стивън махна с ръка.
— И в моите вени тече бунтарска кръв — продължи господин Дийзи. — По майчина линия. Потомък съм на сър Джон Блакуд, който е гласувал за съюза. Всички сме ирландци, всички сме кралски синове!
— Уви! — измънка Стивън.
— Per vias rectas79 — гордо изрече господин Дийзи — е бил неговият девиз. Гласувал е наистина, обул ботушите си за езда и поел от Ардс-ъв-Даун към Дъблин, за да го направи.
75
Даниъл О’Конъл (1775–1847) — ирландски политически лидер, известен с прозвището „Освободителя“, защото през 1829 започва успешна кампания за отмяна по конституционен път на законите, ограничаващи гражданските и политическите права на католиците. Крахът на блестящата му политическа кариера се дължи отчасти на разклатеното му здраве, но най-вече на раздорите между привържениците на „стара“ и „нова“ Ирландия вътре в собствената му партия.
76
Фенианците (Ирландско републиканско братство) са тайна революционна организация за освобождение на Ирландия, основана през 1858 г. в Ню Йорк от Джеймс Стивънс. Залагат на терористичната борба и насилствената революция, а не на парламентарни и конституционни реформи. Организацията им е наречена на името на ирландския митичен герой Фин Маккул и неговата бойна дружина, наречена Фиана.
77
Така започва популярна наздравица на оранжистите в памет на Уилям Орански или Уилям III (1650–1702), крал на Англия (1689–1702), който и до днес се смята светец-покровител на ирландските ултрапротестанти, тъй като той спасява Ирландия от управлението на Джеймс II и довършва английското завладяване на страната, след което тя на практика се превръща в нещо като каторжническа колония през XVIII в.
78
Тук Стивън си припомня известна историческа случка за избиването на католици, събрали се във въпросната вила на 21 септември 1795 г., за да окажат съпротива на „черните“ или реакционни протестанти, които организират масови преследвания на католици с цел да ги прогонят от именията в северната провинция Арма.
„Остригани глави“ са викали на уексфордските въстаници от 1798 г., а оттук и на всички ирландски бунтовници.
79
По правите пътища (лат.). Тази латинска сентенция е била девиз на йезуитския колеж „Белведере“, където е учил Джойс.