Вдигна показалец и някак странно взе да сече въздуха с него, докато най-накрая гласът му проби.
— Помни ми думите, господин Дедалус! — рече. — Англия е в ръцете на евреите. Заели са всички най-високи постове: нейните финанси, нейната преса. Те са симптом за разрухата на нацията. Където и да се съберат, изсмукват жизнените сокове на нацията. И нас това ни чака, усещам го. Така сигурно, както че ние стоим тук и сега, еврейските търгаши въртят пъкленото си дело. Добрата стара Англия загива.
Отстъпи чевръсто встрани, очите му се облещиха в синьо, като ги стрелна широк слънчев лъч. Огледа се наоколо и пак продължи.
— Загива! — повтори. — Ако вече не е и загинала.
Широко отворените му, втренчени във видението очи, гледаха строго откъм слънчевия лъч, в който се бе спрял.
— Търговецът — обади се Стивън — е човек, който купува евтино и продава скъпо, независимо дали е евреин или неевреин, нали така?
— Те съгрешиха срещу светлината83 — тържествено заяви господин Дийзи. Видна е тъмата в очите им. И затова до ден-днешен си остават скитниците на света.
Върху стъпалата на парижката стокова борса бронзовокожи мъже показват курса, вдигнали обсипаните си със скъпоценни камъни пръсти. Крякане на гъски. Тълпят се гръмогласно, грубияните около храма, в главите им под непохватно нахлупените цилиндри зреят пъклени кроежи. Не са техни: дрехите, говорът, жестовете. Ситите им морни очи опровергават думите, жестовете им — нетърпеливи и безобидни, ала добре усещат озлоблението наоколо, знаят, че усърдието им е напусто. Напусто е старанието да къташ и да трупаш. Времето със сигурност ще разпилее всичко. Все едно купчина край пътя: оплячкосана погива. Очите им помнят годините на скиталчество, кроткотърпеливи са, познали позора на плътта.
— Че кой не е? — обади се Стивън.
— Какво искаш да кажеш? — попита господин Дийзи.
Стори крачка напред и щръкна до масата. Долната му челюст увисна странично, зина колебливо. Това ли е мъдростта на старите? Чака от мен да я чуе.
— Историята — рече му Стивън — е кошмар, от който опитвам да се пробудя.
Откъм игрището пак долетяха момчешки викове. Пронизително изсвирване: гол. Ами ако този кошмар ти хвърли един къч за събуждане?
— Неведоми са пътищата Божии — отсече господин Дийзи. — Историята се движи напред към една-единствена велика цел — проявлението Божие.
Стивън заклати палец към прозореца и рече:
— Това там е Божието проявление.
Ура-а-а! У-у-у! Хра-а-а-с!
— Какво? — попита господин Дийзи.
— Глъч на улицата84 — отвърна му Стивън и сви рамене.
Господин Дийзи погледна надолу и стисна издутите си ноздри с два пръста. После вдигна очи нагоре и ги освободи.
— Аз съм по-щастлив човек от теб — рече той. — Извършили сме много грешки и много грехове. Жена е донесла греховността в света. За една жена, която не блести с нищо повече от това, което е видимо с просто око — Хубавата Елена, избягалата съпруга на Менелай, гърците са воювали с Троя в продължение на цели десет години. Една невярна съпруга първа е довела чужденците до нашия бряг, жената на Макмъроу и нейният любовник О’Рорк, принцът на Брефни. Жена опозори Парнел85. Много грешки, много провали, но не и онзи грях86. Аз съм боец вече в края на дните си. Но ще се боря за правото докрай.
Стивън взе листовете.
— Ами, сър… — започна.
— Предчувствам — рече господин Дийзи, — че няма да останеш задълго тук, на тази работа. Мисля, че не си роден за учител. Или може би греша.
— По-скоро за ученик — отвърна му Стивън.
А тук какво повече може да се научи?
Господин Дийзи поклати глава.
— Кой знае? — рече. — За да учи, човек трябва да се смири. Но животът е голям учител.
Стивън разшумя листовете отново.
— Що се отнася до тези… — започна.
82
Цитат от „Пророчества на невинността“ от Уилям Блейк. Превод Спас Николов. Изд. „Народна култура“, 1983.
83
В Светото евангелие от Йоана се казва: „Имаше един човек, пратен от Бога… той не беше светлината, а бе пратен да свидетелства за светлината. Съществуваше истинската светлина, която просветлява всеки човек, идващ на света.“ (1:8-9). Тук господин Дийзи намеква, че евреите не само са отказали тази Светлина (присъствието на Иисус и неговото послание), но са поискали и тя да бъде угасена посредством разпъването на кръста.
84
Срв. „Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите.“ Притчи Соломонови (1:20).
85
Чарлс Стюарт Парнел (1846–1891) е живял дълго време с Катрин О’Шей и отношенията им са били известни на всички, включително на нейния съпруг капитан О’Шей. Парнел държал да узакони връзката си с нея, дори с риск да урони репутацията си, като се има предвид какви са били религиозните предразсъдъци в страната. Различни политически и здравословни причини обаче го възпират и съпругът й се възползва от това положение, като раздухва скандала. Тогава се намесва Гладстон и ултимативно настоява Парнел да се оттегли, като заплашва, че ще престане да подкрепя движението за самоуправление на Ирландия. Решителният удар срещу Парнел е нанесен на 3 декември 1890 г., когато ирландското духовенство излиза с манифест срещу него. Той бива изоставен и от най-близките си поддръжници и по-малко от година след това умира.
86
Господин Дийзи намеква, че други прегрешения — да, но те не са извършили греха срещу Светлината.