— Да — каза господин Дийзи. — Имаш два екземпляра. Ако може да бъдат публикувани на две места едновременно.
Телеграф. Айриш Хоумстед.
— Ще се опитам — обеща му Стивън — и още утре ще ви кажа какво е станало. Познавам бегло двама редактори.
— Предостатъчно — отвърна му господин Дийзи енергично. — Снощи писах и на господин Фийлд, народния представител. Защото днес има среща на търговците на добитък в хотел Сити Армс. Моля го да направи моето писмо достояние на всички присъстващи. Виж дали ще можеш да го публикуваш в твоите два вестника. Кои са те?
— Ивнинг Телеграф…
— И само това ще свърши работа — прекъсна го господин Дийзи. — Няма време за губене. А сега ще трябва да отговоря на писмото на моя братовчед.
— Довиждане, сър — рече Стивън и пъхна листовете в джоба си. — Благодаря ви.
— Няма за какво — отвърна му господин Дийзи, докато тършуваше из бумагите върху бюрото. — Ще ми се и аз да вляза в спор, да се поспречкам, нищо че съм стар.
— Довиждане, сър — повтори Стивън и се поклони на приведения му гръб.
Излезе през отворената външна врата и тръгна по покритата с чакъл пътека под дърветата, дочуваше момчешките гласове и ударите на стиковете откъм игрището. Лъвовете, легнали върху колоните с вдигнати глави, докато прекрачваше портата; беззъби страшилища. Нищо, ще му помогна в тази негова борба. Мълиган веднага ще ми измисли нов прякор: биколюбив бард.
— Господин Дедалус!
И тича подире ми. Дано не носи още писма.
— Един момент.
— Да, сър — каза Стивън и тръгна обратно към портата.
Господин Дийзи спря, дишаше тежко, едва си пое дъх.
— Исках само да ти кажа — започна. — Ирландия, казват, има честта да бъде единствената страна, която никога не е гонила евреите си. Това знаете ли го? Не. А знаете ли защо?
Начумери се срещу ясното утро.
— Защо, сър? — попита Стивън и понечи да се усмихне.
— Защото никога не ги е пускала да влязат — тържествено отвърна господин Дийзи.
Смехът изгърмя от гърлото му като кълбовидна кашлица, последва откос от ситни плюнки. Обърна се бързо назад, кашляше, пак прихваше, после вдигна ръце и ги размаха във въздуха.
— Никога не ги е пускала да влязат — изкрещя отново през смях, а загамашените му крака изскриптяха по чакъла на пътеката. — Затова!
Върху помъдрелите му рамене, през разчертанията от листа слънцето хвърляше блещукащи пайети и танцуващи парички.
3.87
Неизбежната модалност на видимото: поне това, ако не друго, мисълта, проникваща през очите. Тук съм, за да разчета подписите на всички неща, заченати в морето, изхвърлени от морето и прииждащия прилив, този ръждив ритник. Сополивозелено, сребристосиньо, ръждиво: цветни знаци. Границите на диафанното. Ала добавя: в телата. Значи е съзнавал тези тела, преди да станат цветни. Как? Като удрял чутурата си в тях ли? Сигурно. По-леко. Бил е плешив и милионер, maestro di color che sanno88. Границите на диафанното във. Защо във? Диафанно, адиафанно. Ако можеш да пъхнеш в него и петте си пръста, значи е порта, ако не — врата. Затвори очи и гледай.
Стивън затвори очи, за да чуе как под обувките му изхрущяха хрускащи миди, раковини и водорасли. Както и да е, по тях крачиш. Аз, крачка по крачка. За кратко време — късо разстояние. Пет, шест: nacheinander89. Точно така: и това е неизбежната модалност на доловимото. Отвори очи. Не. Иисусе! Ами ако полетя към стръмната скала, която надвесва се над собствената бездна и неизбежно падна nebeneinander90. Добре ми е на тъмно. Мечът от ясен виси на кръста ми. Ще почуквам с него, нали така правят. Двата ми крака в неговите обувки на края на неговите крачоли, nebeneinander. Звучи тежко: като от чука на демиурга Лос91. Дали по пясъчния плаж на Сандимаунт не крача към вечността? Хрус, хряс, хрус, хряс. Невероятните морски мидени парички. Магистер Дийзи диксит.
Това е ритъмът, разбираш ли. Чувам го. Марширува каталектическият четиристъпен ямб. Не, галопира: опиши кобилката.
Сега отвори очи. Добре. Момент. Изчезна ли всичко? Ами ако ги отворя и остана навеки в мрака на адиафанното. Баста! Ще виждам, ако мога да виждам. Сега гледай. Цялото време без теб: и навеки ще бъде, свят без край.
87
Протей
Време на действието: единайсет часа сутринта. Място: плажът на Сандимаунт, южно от устието на река Лифи. Стивън се е придвижил от Далки до Дъблин с обществен транспорт и сега има цял час и половина да се шляе преди срещата си с Мълиган в 12:30, която в крайна сметка пропуска. Орган: няма. Изкуство: филология. Цвят: зелен. Символ: прилив. Техника: вътрешен монолог.
Съответствия: Протей като първична материя; Кевин Еган — цар Менелай, когото Телемах посещава в палата му (Стивън мислено се пренася в „палата“ на Еган в Париж) в деня, когато жени едновременно син и дъщеря; Събирачът на миди — Мегапент, син на Менелай от млада робиня.
88
„Учител на онези, които знаят“ (лат.) — така Данте описва Аристотел в „Ад“ (Песен IV: 131). Българският превод гласи: „И зърнах първия мъдрец със свита от мъдри философи обкръжен“. „Божествена комедия“, превод от италиански Иван Иванов и Любен Любенов, изд. „Народна култура“, 1975 г.
90
Един до друг, редом (нем.)
В книгата си „Лаокоон или за границите на живописта и поезията“ (1766) Г. Е. Лесинг (1729–1781) прави разлика между теми, подходящи за живописта и за поезията: „В единия случай действието е видимо и напредващо, отделните му части се случват една подир друга (nacheinander), тоест последователно във времето, докато в другия действието е видимо и неподвижно, отделните му части се развиват редом (nebeneinander) в пространството.“ Лесинг намеква, че първият вид — това са темите подходящи за поезията, а вторият — за живописта.
91
Лос е анаграма на латинското Sol (слънце) и е част от личната митология на Уилям Блейк (1757–1827). В неговото митотворчество Лос символизира Поетичното въображение.