Заслизаха предпазливо по стъпалата откъм Лий Теръс, две Frauenzimmer: и по-надолу по полегатия бряг плоските ходила на патравите им крака потъват в подгизналия, просмукал се навред пясък. Като мен, като Алджи, слизат надолу към нашата всемогъща майка. Номер едно пуска изтежко акушерската си чанта, другата бодва големия си чадър на плажа. От свободния квартал92 са, дошли излет да си направят. Госпожа Флорънс Маккейб, вдовица на покойния Патк Маккейб, дълбоко опечалена, от улица Брайд. Някоя нейна посестрима ме е издърпала на белия свят, докато съм оревавал орталъка. Сътворение от нищото. Какво ли носи в чантата? Пометнат плод с проточила се пъпна връв, увит в пурпурен парцал. Вървите на всички нас водят все назад, безизходноусуканите жици на плътта. Затова и монасите мистици93. Ще бъдете ли като боговете94? Съзерцавайте омфалите си. Ало! Тук е Кинч. Свържете ме с Едемвил. Алеф, алфа95: нула, нула, едно.
Съпруга и другарка на Адам Кадмон: Хева96, голата Ева. Без пъп. Гледа опулено. Корем, петънце по него няма, издут, голям, като кръгъл щит от опъната телешка кожа, не, като купен пшеница, източнобезсмъртен, от вечността до вечността. Утроба на греха.
И аз съм заутробен в греховна тъма, сътворен, нероден97. От тях двамата — мъжът с моя глас и моите очи и жената-призрак с мъртвешки дъх. Слели се, разлъчили се, изпълнили повелята на единителя98. От време оно ме е пощял Той и не ще позволи да ме няма сега и завинаги. Lex eterna99 е в сила. Това ли е божествената същност, с която Отецът и Синът са единосъщни? Как тогава клетият скъп Арий100 да мери сили с тях? Прахосал цял живот в борба за едното единотрансвенцеюдеотрясъщие101. Злочест ересиарх. Издъхнал в гръцки клозет: евтаназия. С великолепната си митра и владишки жезъл, заклещен на трона, вдовец на овдовяла епархия, с колосан омофор102 и изцапана задница.
Вятърът се разигра наоколо, ту реже, ту пощипва. Ето, гонят се вълните. Морски атове, хрупат нетърпеливо, разпенили гриви, бели-беленички, жребците на Мананаан103.
Не трябва да забравям писмото му за вестниците. А после? Кораба в дванайсет и половина. Междувременно с парите умната, ти будала невменяем. Да, точно така. Налага се.
Забави крачка. Ето. Да отида ли до леля Сара или не? Гласът на моя единосъщен отец. Наскоро да се е мяркал твоят събрат творец Стивън? Не? Да не е отишъл при леля си Сали на Страсбург Теръс? Не смогва ли да литне малко по-нависочко, а104? Ами, ами! Кажи ни, Стивън, как е чичо Сай? О, от каквото аз съм видял и Иисус би заплакал. Момчетата в сеновала. Порканото счетоводителче и брат му, дето надуваше корнета. Достопочтени гондолиери105. А разногледият Уолтър, дето съросваше баща си на всяка крачка! Сър? Да, сър. Не, сър. Просълзи се Иисус и как не, Боже Господи!
Натискам хриптящия звънец на къщичката им със спуснати кепенци и чакам. Мислят ме за бирник някой, надничат кой откъдето свари.
— Сър, Стивън е.
— Пусни го, де. Пусни Стивън да влезе.
Резето щраква и Уолтър ме кани.
— За друг те взехме.
В широкото си легло вуйчо Ричи лежи подпрян на възглавници, увит в одеяла, подава яката си ръка над възвишението от сгънати колене. С чиста риза. Измил е горната си половина.
— Добрутро, племеннико.
Сложи настрана подвижната дъска за писане, върху която си пресмяташе разноските за пред очите на господаря Тъпанар и на господаря Шапланд Танди106, съчиняваше молби, искове, пълномощни и призовки за Duces Tecum107. Над плешивата му глава върху дъбова дъсчица се мъдреше Requiescat108 на Оскар Уайлд. Монотонното жужене на подвеждащото му подсвиркване върна обратно Уолтър.
— Да, сър?
— Пиене за Ричи и Стивън, и кажи на нашата мама. Къде е тя?
— Къпе Криси, сър.
Татковото момиче, гушкавото детенце. Захарчето на татко.
— Не, вуйчо Ричи…
— Наричай ме само Ричи. Стига с тая минерална вода! Разваля ми настроението. Уискиий, ти казвам!
— Но вуйчо Ричи, наистина…
— Сядай долу, за Бога, иначе ще те цапардосам по тиквата.
Уолтър напразно се огледа за някакъв стол.
— Няма къде да седне, сър.
— Защото няма място за повече столове, глупако. Я донеси нашия чипъндейл. Ще хапнеш ли нещо? Да не чувам за никакво заетсъмбързам; ще пръжнем ли едно сочно резенче бекон с херинга, а? Не щеш ли? Толкоз по-добре. И без това вкъщи няма друго освен хапчета за гърбобол.
92
Става въпрос за бедняшки дъблински квартал, образуван от два църковни имота, които били освободени от градски данъци.
93
Монасите, които постигат по-голяма дисциплина на съсредоточаването, като съзерцават пъпа си.
94
Срв. „Но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.“ Битие 3:5.
96
Хева означава „живот“ на староеврейски и е ранна версия на името Ева, за която кабалистите твърдят, че нямала пъп, защото не е родена от жена.
97
От Никейския символ на вярата: „… Истински Бог от истинския Бог роден, несътворен, единосъщен с Отца“, който винаги се чете като част от неделната и други празнични литургии. Тук фразата е обърната.
98
Повелята на единителя: „И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се.“ Битие 1:28.
100
Арий умира от „кръвоизлив на вътрешностите“ в навечерието на онова, което би било голям успех за него и неговите последователи. Трябвало е да приеме светото причастие на следващата неделя в Константинопол, което би било публичен знак, че Арий вече не е отлъчен от църквата, но за нещастие умира преди това. Начинът, времето и мястото (в обществена тоалетна) на смъртта му са били използвани за по-нататъшни нападки срещу неговата ерес като доказателство, че сам Бог недоволства срещу нея.
101
Думата е съставена от основните спорни точки в ереста на Арий: единосъщие, трансубстанциалност, венцеславие („И рече Мариам: душата ми величае Господа.“ Лука 1:46), думата евреин или юдей като напомняне, че Синът е роден от еврейка, но бил предаден от евреите, и ономатопеята тряс! (знак за противоречията между християнската догма и арийската ерес).
102
Отличителна владишка дреха: бродирана бяла коприна, която се носи около врата така, че краищата се кръстосват върху лявото рамо и се спускат до коленете.
103
Вълните са белите гриви на конете на Мананаан Маклир, ирландския бог на морето, който притежава и способността на Протей да се преобразява.
105
Като двамата главни герои в комичната опера на Гилбърт и Съливан „Гондолиерите“ (1889), в която въпросната фраза се повтаря доста често.
106
Комбинация от имената на ирландския революционер Напър Танди (1740–1803) и ексцентричния герой на Лорънс Стърн Тристрам Шанди.
107
Носи със себе си (лат.) — така се наричат определен вид документи, които призованият да се яви в съда трябва да представи.
108
„Нека почива (в мир)“ (лат.) — поема от Оскар Уайлд, написана през 1881 г. в памет на починалата му сестра. На Запад съществува традиция над леглото да виси някакъв известен цитат в проза или поезия.