Спря. Ето че отминах пътя за към леля Сара. Наистина ли няма да отида? Май не. Наоколо ниии-кой. Пое на североизток, стъпи на по-твърда земя, напред към Гълъбарника.
— Qui vous a mis dans cette fichue position?
— C’est le pigeon, Joseph.126
Патрис се е върнал в отпуск, лочи топло мляко заедно с мен в бара на Макмахън. Син на дива гъска128, Кевин Еган Парижки. Баща ми е прелетно пиле, излапа сладкото lait chaud129 с младия си розов език, закръглено заешко лице. Лапай, lapin130. Надява се да спечели от лотария. За природата на жените се осведомява главно от Мишле. Освен това трябва да ми изпрати Животът на Иисус от Лео Таксил. Да го заеме на приятеля си.
— C’est le pigeon Joseph. C’est tordant, vous savez. Moi, je suis socialiste. Je ne crois pas en l’existence de Dieu. Faut pas le dire à mon père.
— Il croit?
— Mon père, oui.131
Schluss.132 Той лочи.
Моята шапка ала Латинския квартал. Боже, просто трябва да облечем персонажа. Искам червено-кафяви ръкавици. Ти беше студент, нали така? По какво, дявол да го вземе? Ефхабе. Ф. Х. Б., нали разбираш: физика, химия и биология. А-ха. Нагъваш евтина яхния, котлите с месо в Египетската земя133, притиснат от оригващи се файтонджии. Кажи го най-нормално: когато бях в Париж, заниманията ми се провеждаха главно на Бул’Миш134. Да, по навик носех стари перфорирани карнетки за алиби, ако се случеше да бъда арестуван за убийство. Справедливост. През нощта на 17 февруари 1904 затворникът е бил забелязан от двама свидетели. Но извършителят е друг: различен от мен. Шапка, вратовръзка, балтон, нос. Той — това съм аз. По всичко личи, че добре си се забавлявал.
Изправена горда походка. На кого се правиш с тази походка? Забрави ли: на обеднял благородник. Стискам записа с парите от мама, осем шилинга, а портиерът затръшва вратата на пощата под носа ми. Глад и зъбобол. Encore deux minutes.135 Погледни часовника. Трябва да вляза. Ferme.136 Наемно куче! Разстреляйте го с ловджийска пушка, кървавите му меса да се разпилеят по стената заедно с жълтите му месингови копчета. Но ето че месата щра-а-а-к — и всичко се оправя. Лошо ли ви е? О, не, нищо ми няма. Ръкостискане. Ето за какво става дума, нали разбирате? О, няма проблем. Ръкостискаме си ръцете. Всичко най-хубаво.
Канеше се чудеса да вършиш, ама какви? Мисионер в Европа след пламенния Колумбан137? Фиакър и Скот138 на покайните си трикраки столчета горе в небето, подпийват халби, хихикат на гръмовен латински: Euge! Euge!139 Правиш се, че говориш развален английски, тътриш куфара си по земята, носачът струва три пенса, по калния вълнолом на Нюхейвън. Comment?140 Носиш богата плячка: Le Tutu141, пет смачкани броя на Pantalon blanc et culotte rouge142, син лист от телеграма, да я показваш като куриоз.
Мама умира връщай се татко.
Лелята смята, че ти си убил майка си. Затова не те ще.
Отведнъж вирна нос, закрачи гордо и ритмично по пясъчните вълни, покрай облите камъни на южната стена. Гледаше ги надменно, наредените каменни черепи на мамути. Златисто сияние над морето, пясъка и камъните. Там са слънцето, стройните дървета, лимонените къщи.
Париж студен и суров се събужда, ярко слънце по лимонените улици. Влага в сърцевината на топлите хлебчета, жабешкозелен абсент, утринен тамян ухажва въздуха. Ухажорът се надига от леглото на жената на любовника на неговата жена, домакинята със забрадени коси е вече на крак, държи в ръцете си шише оцетна киселина143. В Родо Ивон и Мадлен гледат да пооправят разрошената си красота, чупят златни зъби в коравите кифли, устата им пожълтяла от яйчен крем. Покрай тях се точат лицата на парижките Парисовци, бабаитски бакенбарди, конкистадори на женски сърца.
128
Така наричали ирландските емигранти, които след разгрома на битката при Бойн през 1690 г. предпочитали да се бият на страната на католическите армии в Европа, отколкото да понесат позора у дома. Всички те живели с надеждата да се върнат един ден и да сразят враговете си. По-късно фразата започва да се употребява за цялата ирландска емиграция.
131
Смешно е, знаеш ли? Що се отнася до мен, аз съм социалист. Не вярвам в съществуването на Бог. Но не казвай на баща ми. — Той вярва ли? — Моят баща ли? Да. (фр.).
138
Св. Фиакър бил ирландски мисионер във Франция до смъртта си през 670 г., а Джон Дънс Скот (1266–1308) — известен схоластик.