Жена и мъж. Виждам края на дрехите им. Вдигнати нагоре, обзалагам се.
Кучето им се шляе по бързо стесняващата се ивица на брега, припка, души навред. Търси нещо, което е изгубило в предишния си живот. Изведнъж се стрелва напред като подплашен заек, свива уши назад и погва сянката на ниско прелитаща чайка. От острото изсвирване на мъжа свитите уши щръкват нагоре. Обръща се, хуква назад, приближава се, ситни припряно. На фон от жълтокафеникаво поле167 крачи елен, в естествените си багри, без рога. Сепна се пред дантеления перваз на прибоя, запря предни лапи, наостри уши към морето. Вдигна муцуна и залая към шума на вълните, стадо моржове сякаш. Дантелената вода се уви около лапите му, разви се, хребет след хребет, всяка девета се разбива, изплющява отдалеч, още навътре, вълни, вълни, вълни.
Събирачи на миди. Нагазили в плиткото, навеждат се, наквасват торби, вдигат ги отново, изджапват навън. Кучето хукна към тях, разлая се, изправи се, опря лапи в тях, после пак се затича на четири крака, пак се изправи в жест на безмълвно, макар и малко грубичко умилкване. Не го удостоиха с внимание, ала то пак ги следваше вярно, чак докато стигнаха сушината, парцал като вълчи език висеше от пурпурнозадъханата му паст. Пъстрото му, петнисто тяло се шляеше безделно пред тях, ала ето че рипна отведнъж, отпраши в галоп. На пътя му лежеше трупът. Спря, подуши го, обиколи го, побратим, завря нос навътре, заобиколи го от другата страна, душеше шумно, кучешката, обдуши цялата мъртва, мърлява, мокра козина. Кучешка глава, кучешки ноздри, очи, забити в земята — напредва към едната-единствена велика цел. О, ти, верен лакей. Тук лежи клетото тяло на един верен лакей.
— Дрипльо! Бързо се махай оттам, помияр такъв!
Викът го върна обратно при господаря, спотаи се виновно, получи безцеремонен безботушен ритник, който го изпрати във въздуха на кълбо, ала се приземи невредимо и читаво. Пропълзя зад една кривина. Оттам не ме вижда. После пое покрай дигата, затутка се мудно и спънато, подуши един камък, вдигна задна лапа и го препика. Изприпка напред, пак вдигна крак и подмокри друг, неподушен камък с острата си отривиста струя. Дребните удоволствия на дрипльовците. Докато задните му лапи риеха пясъка, предните го замазваха, заплескваха. Нещо е заровено там, моята баба. Заби муцуна в пясъка, рови, изравя, но ето че щръкна, изправи се, наостри уши, задращи отново, ноктестите му лапи яростни и настървени, спира за миг, леопард, пантера — заченати в прелюбодеяние168, лешоядстват над мъртвите.
Когато онзи ме събуди през нощта, това беше същият сън или може би не? Чакай. Врата отворена към тесен проход. Улица на блудници. Спомни си. Харун ар-Рашид169. Аха, още малко, почти си спомни. Онзи мъж ме поведе, говореше ми нещо. Не изпитвах страх. Държеше любеница и я опря в лицето ми. Усмивка: кремоплодов аромат. Такива са правилата, рече. Влизай. Ела. Застлан червен килим. Ще видиш кой.
Преметнали торби през рамо, крачат тежко и уморено. Червените египтяни. Сините им ходила се подават изпод навитите крачоли, газят лепкавия пясък, керемиденочервен шал стяга, души необръснатия врат. С женски стъпки тя ситни подире му: грубиянинът и неговата сластно поклащаща се блудница. На гърба й преметната плячката. Песъчинки и ситни мидички полепнали по голите й ходила. Кичури сплъстена коса покриват обруленото й от вятъра лице. Зад своя господар, неговата помагачка, за към Лондон са поели. Когато нощта скрие кусурите на тялото й, прибулена под кафеникавия шал, примамно ще се провиква откъм арката на някой вход, където заклещени псета се валят в калта. Нейният въображаем любим сега гощава двама от кралските дъблински мускетари при О’Локлин в Блакпитс. На, мляскай я, лижи я, нанижи я на шиша си яко, езикът нежен на пияни от ром корсари, провикват се, пеят: О, красавице, о, ненагледна моя любима. Велзевулска белота под гранивите й дрипи. В уличката Фумбали и тази нощ смърди зловонно на щавени кожи.
Мрачна наслада170, така го нарича шкембелията Аквински, нали така frate porcospino171. Несъгрешилият Адам я е познал без похот. Да попеем: в мрака на нощта ме прегърни. Тоз език с какво е по-лош от неговия? Монашески слова, броеници потракват на пояса им: разбойнически слова, кюлчета злато потракват в джобовете им.
168
В популярна средновековна алегория се твърди, че пантерата е зачената в прелюбодеяние между лъвица и леопард.
169
Харун ар-Рашид (ок. 763–809) халиф на Багдад, от династията Абасиди. Появява се като герой в няколко от приказките „Хиляда и една нощ“. Твърди се, че обичал да се преоблича като обикновен човек и да обикаля улиците на Багдад инкогнито, за да разбере какво мислят поданиците му за него. Затова и в 15 глава на романа Джойс го нарича Инког Харун ар-Рашид.
170
В „Сума на теологията“ Тома Аквински нарича delectatio morosa или „мрачна наслада“ извършването на вътрешен грях, тоест да изпитваш удоволствие от греховни помисли.