Отзад. Може би има някой.
Обърна се — с глава, извърната назад през рамо. Високите рейки на тримачтова шхуна пореха въздуха, платната, окачени на салинга, се завръщаха у дома срещу вятъра, пристигаха безшумно, плаваха безмълвно.
II196
4.197
Господин Леополд Блум ядеше с удоволствие вътрешните органи на зверове и птици. Обичаше гъста супа от пилешки дреболии, воденички с вкус на орех, пълнени печени сърца, дроб на филии, изпържен с галета, пържен хайвер от треска. Но най-много обичаше овнешки бъбречета на скара, които гъделичкаха небцето му с острата миризма на урина.
Именно за бъбречета си мислеше, докато обикаляше тихичко кухнята и подреждаше нещата за нейната закуска върху претрупания поднос. Леденостудена светлина и въздух изпълваха кухнята, но навън сияеше нежна лятна утрин. От това му пристърга още повече.
Въглените аленееха.
Още една филия хляб с масло; три, четири: стига. Тя не обича чинията й да е препълнена. Нали така. Отдалечи се от подноса, вдигна чайника от подставката в огнището и го сложи встрани от огъня. И той приклекна на място, тумбест и тъповат, с щръкнал напред чучур. Чаят идва. Добре. Тази пресъхнала уста. Котката се заумилква сковано около крака на масата с вдигната нагоре опашка.
— Мкгняу!
— О, ето те и теб — рече господин Блум и се обърна към нея.
Котката му измяука в отговор и продължи да се отърква сковано в краката на масата и да мяука. Ето я, още малко и върху писалището ми ще тръгне да се разхожда. П-ъ-ъ-р. Почеши ме зад ушите. Пъ-ъ-р.
Господин Блум изгледа с любопитство и умиление гъвкавото й черно тяло. Радост за окото: блясъкът на лъскавата й, пригладена козина, бялото кръгло топче в основата на опашката й, зелените блещукащи очи. Наведе се над нея с опрени върху коленете ръце.
— Млекце за мацанката — рече.
— Мркгняу! — отвърна му котката.
Глупави били. Много добре разбират какво им казваме, по-добре, отколкото ние ги разбираме. Тя знае какво иска. Освен това е отмъстителна. Как ли изглеждам в нейните очи. Като висока кула. Едва ли, винаги може да скочи отгоре ми.
— Ама я е страх от пилетата — рече й подигравателно. — Страхува се от клъвклъв, а? Язък, такава страхлива писана!
Жестока. Такава й е природата. Странно, че мишките никога не цвърчат насреща й. Май я харесват.
— Мркргняу! — обади се котката заповеднически.
Вдигна глава и хищните й очи замигаха безсрамно, мяукаше жаловито и протяжно, оголвайки млечнобелите си зъби. Той се загледа в тъмните й очни прорези, които се бяха стеснили от лакомия, очите — зелени камъчета. Отиде до кухненския бюфет, извади каната, която млекарят на Ханлън бе току-що напълнил догоре, изля от още топлото, покрито с мехурчета мляко в една чинийка и бавно я постави на пода.
— Хъррр! — изхърхори тя и се спусна да лочи.
Той се загледа в мустачките, които блестяха като телчета в сумрачната светлина, докато тя топна муцунката си три пъти и продължи да лочи с лекота и без да бърза. Дали е вярно, че ако човек им ги кръцне, няма да могат да подушват мишки? И защо? Или им светят в тъмното, може би, помагат им. Сигурно нещо като антени в тъмното.
Заслуша се в лоченето. Шунка с яйца, не. В тази засуха не излизат хубави яйца. Трябва им чиста прясна вода. Четвъртък: не е ден за овнешки бъбречета от Бъкли, тогава просто не струват. Изпържени с масълце и само щипка пипер. По-добре свински бъбреци от Длугач198. Докато чайникът кипне. Вече лочеше по-бавно, накрая излиза чинийката до блясък. Защо са им толкова грапави езичетата? За да лочат по-добре ли, целите на шупли. Дали има какво да й дам да хапне? Огледа се. Не.
С приглушено поскърцващи обувки пое нагоре по стълбите към коридора и спря пред вратата на спалнята. Сигурно ще иска нещо вкусно. Сутрин предпочита тънка филийка с масълце. Въпреки това: от време на време.
Обади се тихичко в голия коридор.
— Ще отскоча до ъгъла. Връщам се след минутка.
След като изслуша гласа си докрай, додаде:
— Искаш ли нещо за закуска?
Отвърна му слабо сънливо изсумтяване:
— Мнн.
Не. Не, нищо не искаше. После долови топлата й дълбока въздишка, мека и пухкава, когато тя се обърна в леглото си, а халтавите месингови обръчи на креватната табла издрънчаха. Трябва да ги стегне, наистина. Жалко. Идват чак от Гибралтар. Забравила е и малкото испански, дето го знаеше. Колко ли е платил баща й за кревата. Стилен и старомоден. Е, че как иначе. От губернаторския търг. По приятелска линия, преустановили наддаването в негова полза. Стане ли дума за пари, старият Туийди е твърд като камък. Да, сър. При Плевна, да199. От редник съм се издигнал, сър, от редник и се гордея с това. Но все пак му е стигнал акълът да се запаси и с ценни марки. Много далновидно.
197
Калипсо
Време на действието: осем сутринта на 16 юни 1904 г., четвъртък. Място: къщата на Леополд Блум на улица „Екълс“ №7, Дъблин. През 1904 този жилищен квартал на Дъблин е бил доста по-заможен, отколкото е сега. Орган: бъбреци. Изкуство: икономика в смисъл на икономисване в домакинството. Цвят: оранжев. Символ: нимфа, още вагина, семейство, изгнаничество. Техника: повествователна.
Съответствия: Нимфата над леглото — Калипсо; Длугач — Вестителят Хермес, изпратен да призове обратно Одисей: „Да се върне героят сърцат у дома си.“; Цион — Итака.
198
Джойс използва това полско-еврейско име с ироничен подтекст, тъй като евреите не ядат свинско. Името е на Мойсей Длугач (1884–1943), еврейски интелектуалец и ревностен ционист, с когото Джойс се запознава в Триест.
199
Очевидно авторът е запознат със събитията от Руско-турската война и обсадата на Плевен. Не е възможно Туийди да е бил повишен след битката „при Плевна“, но тук явно се е намесила всесилната ръка на творческото въображение.