— Какво е смъртта — взе думата той — на твоята майка, лично твоята или моята? Ти си виждал единствено смъртта на майка си. Аз пък всеки Божи ден ги гледам как пукат като пуканки в Милосърдната майка и Ричмънд, след което ги разфасоват на отделни видове карантия в залата за дисекция. Гадост ти казвам, другояче не може да се нарече. Това просто няма никакво значение. Ти си отказал да коленичиш и да се помолиш за майка си пред смъртното й ложе, когато тя е искала само това от теб и нищо друго. Защо? Защото си се спекъл от йезуитски инат, само че си сбъркал, просто не знаеш кога да го използваш. За мен всичко това е зверска гавра. Мозъчните й лобове не функционират. Нарича доктора си сър Питър Тийзъл22 и през цялото време бере лютичета от юргана си. Докато е траело, би трябвало да го приемаш откъм забавната му страна. Отказал си да изпълниш предсмъртното й желание, а на мен се сърдиш, че не съм започнал да вия на умряло като някоя от професионалните оплаквачки на Лалует23. Това е абсурдно! Сигурно съм го казал. Но в никакъв случай не съм искал да оскърбя паметта на майка ти.
Докато говореше, доби още дързост и продължи да се самонавива. Стивън закри зейналите рани, които думите бяха отворили в сърцето му, и рече хладно:
— Нямам предвид оскърблението на паметта й.
— Какво тогава? — попита Бък Мълиган.
— Ти обиди мен — отвърна му Стивън.
Бък Мълиган се завъртя на пета.
— О, ти си невъзможен човек! — възкликна.
И бързо заобиколи парапета. Стивън не помръдна от поста си, само плъзна поглед по спокойните води на морето към далечния нос. Море и нос размиха очертанията си. Слепоочията му пулсираха, погледът му се премрежи и той усети топлината на трескавите си бузи.
Един глас от вътрешността на кулата извика силно.
— Горе ли си, Мълиган?
— Идвам! — отвърна му Бък Мълиган.
Обърна се към Стивън и рече:
— Погледни морето. Какво му пука за разните ти оскърбления? Зарежи Лойола, Кинч, и ела тук долу. Саснакът24 си иска сутрешния бекон.
Главата му щръкна за миг навръх стълбата, на едно ниво с покрива.
— Недей да се терзаеш по цял ден! — рече. — Аз съм човек непоследователен. Какво толкова си увесил нос?
Главата му се скри, ала провлаченият му, слизащ надолу бас прогърмя откъм стълбите:
Фергус е един от легендарните крале на древна Ирландия. Според преданието той се отказал доброволно от трона, за да доизживее дните си в покой и усамотение.]
Гористи сенки безмълвно плаваха в покоя на утрото, отминаваха стълбището, понесли се към морето, в което се бе загледал. Близо до брега и по-навътре огледалото на водата изсветляваше, разпенено от бързокрили, поривисти стъпки. Бялата гръд на мрачното море. Сплетени по двойки музикални акценти. Ръка подръпва струните на арфа, вие и усуква отекващите им акорди. Вълнистобели, навеки венчани слова блещукат върху тъмните талази.
Облак взе бавно да затуля слънцето, засенчи залива в тъмнозелено. Простираше се зад него, ами купата горчива вода. Песента на Фергус: пеех я сам в къщата, пощипвах тънките дълги струни. Вратата на стаята й беше открехната, за да слуша моята музика. Смълчан от страх и жалост, пристъпих към одъра. Тя плачеше в злочестото си ложе. Заради тези думи, Стивън, заради горчивата загадка на любовта.
Сега накъде?
Нейните тайни: стари перушинени ветрила, покани за танци с пиксюлче в края на картончето, попили миризмата на мускус, дрънкулка с кехлибарени зърна в заключеното й чекмедже. Птича клетка, окачена на слънчевия прозорец в къщата, където е живяла като малка. Слушала е стария Ройс в пантомимата Страшният турчин и се е превивала от смях заедно с останалите, когато запеел:
Призрачно веселие, сгънато и прибрано, напоено с мускус.
Сгънати и прибрани в паметта на природата26 заедно с детските й играчки. Спомените нахлуха в умисления му ум. Нейната чаша с вода от крана в кухнята, когато дойде време за причастие. Издълбаната ябълка, напълнена с кафява захар, която се пече върху подставката в огнището в мрачна есенна вечер. Красиво оформените й нокти, почервенели от кръвта на въшките, които бе смачкала по ризите на децата.
22
Сър Питър Тийзъл — избухлив, но добросърдечен възрастен джентълмен, герой от пиесата на Ричард Шеридан (1751–1816) „Училище за скандали“(1777).
23
Дъблинска погребална агенция, в рекламата на която се твърдяло, че осигурява всичко, включително и професионални оплаквачки.
25
Из стихотворението на Уилям Бътлър Йейтс (1865–1939) „Кой тръгва с Фергус?“. Превод: Владимир Трендафилов. Изд. „Народна култура“, 1990.
26
В книгата си „Израстването на душата“ (1896) английският теософ Алфред Пърси Синет (1840–1921) въвежда концепцията за универсалната памет на природата, където се пазят всички събития и идеи от сътворението на света насам.