В един сън бе пристъпила тихо към него, изпосталялото й тяло, загърнато в широките гробни одежди, от които се носеше миризма на восък и палисандър, дъхът й, надвесен над него, стаил безмълвие от тайни и едва доловим мъртвешки лъх.
Изцъклените й очи, вторачили се в мен от отвъдното, за да разтърсят душата ми, да ме сломят. Единствено мен. Призрачен светлик озарява агонията й. Призрачно блуждае върху изтерзаното й лице. Дрезгавият й продран дъх се дави в ужас, докато всички се молят на колене. Взорът й право в мен — да ме повали. Liliata rutilantium te confessorum turma circumdet: iubilantium te virginum chorus excipiat.27
Вампир! Мършояд.
Не, мамо. Остави ме, нека живея.
— Ей, Кинч!
Гласът на Бък Мълиган пропя от вътрешността на кулата. Приближи се до стълбите и отново се провикна. Стивън, все още разтреперан от прокървилата му душа, усети топлата ласка на слънчевите лъчи, а във въздуха зад него проехтяха гальовните слова:
— Дедале, бъди добро момче и ела тук долу. Закуската е готова. Хейнс ти се извинява за снощи. Всичко е наред.
— Идвам — отвърна Стивън и тръгна към тях.
— Хайде, ради Бога, побързай! — не се стърпя Бък Мълиган. — Ради мен и ради всички нас.
Главата му се скри, после пак цъфна.
— Казах му за твоя символ на ирландското изкуство. Адски му хареса. Изврънкай му една лира, чуваш ли! Или по-добре цяла гвинея.
— Днес получавам пари — подхвърли Стивън.
— От твоя училищен вертеп ли? — попита Бък Мълиган. — И колко? Четири лири? Значи даваш една назаем.
— Щом толкова искаш — отвърна му Стивън.
— Четири блестящи английски монети — вдъхнови се Бък Мълиган. — Чака ни страховит гуляй. Ще вземем акъла на друидските друиди. Четири вездесъщи златни лири.
Вдигна ръце във въздуха, затанцува по каменните стъпала и запя фалшиво на чист лондонски кокни.
Топло слънце се усмихваше над морето. Никелираното бръснарско легенче блестеше, забравено върху парапета. Защо аз да го свалям долу? По-добре да го оставя да си стои тук цял ден, забравеното ни приятелство?
Отиде, взе го, повъртя го в ръце, усети хладните му стени, подуши лепкавата лигавост на пяната, в която бе бодната четката за бръснене. Така навремето носех кадилницата с тамян в Клонгоус. Сега съм друг, но и същият. Отново анагност. Слуга на слугите.
В мрачната сводеста трапезария на кулата захалатената фигура на Бък Мълиган сновеше енергично и неспокойно напред-назад край огнището, като ту закриваше, ту откриваше жълтеникавата му жарава. Два снопа мека дневна светлина проникваха откъм високите зъбери на крепостната стена и падаха върху покрития с каменна настилка под: там, където лъчите им се срещаха, във въздуха танцуваха изпарения от пържено и въглищен дим.
— Ще се издушим, бе! — обади се Бък Мълиган. — Хейнс, я отвори вратата!
Стивън остави легенчето за бръснене върху шкафчето за храна. Висока фигура се надигна от хамака, в който се бе излегнала, отиде до портата и дръпна двете й вътрешни крила.
— Имаш ли ключ? — попита глас.
— У Дедалус е — отвърна му Бък Мълиган. — По дяволите, не мога да дишам! — Изрева, без дори да вдигне поглед: — Кинч!
— В ключалката е — рече Стивън и излезе напред.
Ключът издращи дрезгаво, превъртя се два пъти и тежката порта се открехна, пусна светлината и свежия въздух да влязат вътре. Хейнс остана до вратата и надникна навън. Стивън придърпа куфара му към масата, седна върху него и зачака. Бък Мълиган метна пърженото в чинията до себе си. После я понесе, заедно с един голям чайник, тежко ги трупна върху масата и въздъхна облекчено.
— Жега! Разтапям се — изрецитира, — както казала свещта, когато28… — Но, млък! Нито думичка повече на тази тема. Кинч, събуди се! Хляб, масло, мед. Хейнс, пристигай! Кльопачката е готова. Благослови нас, Господи, и всичко това тук, разбира се, са твоите дарове. Къде е захарта? О, по дяволите, няма мляко.
Стивън извади от шкафа за храна хляба, купичката с мед и съдинката с масло. Бък Мълиган седна, но най-неочаквано се начумери.
27
„Нека множеството богомолци, блеснали като бели лилии, се съберат край теб. Нека славен хор от девици те приеме“ (лат.). Молитва, която често се чете, когато наблизо няма свещеник. По правило може да се чете от всеки достоен човек — мъж или жена. Продължение на същата молитва се среща на стр. 27.