— Ето ви и вас, доктор Флойд — изрече авторитетно женски глас и прекъсна въодушевените обяснения на Василий за магнитохидродинамичното захранване. — Защо не ми докладвахте?
Флойд бавно се завъртя около оста си, като леко се побутваше с една ръка. Пред очите му израсна едра фигура, майчински тип, облечена в странна униформа, украсена с десетки джобове и джобчета; приличаше на казашки войн, стегнат с патрондаши.
— Приятно ми е да ви видя отново, докторе. Все още проучвам… Надявам се, че получихте медицинския ми доклад от Хюстън.
— Ах, тези ветиринари от Тийг! Не им хващам вяра да ми прегледат гърлото дори.
На Флойд отлично му бе известно взаимното уважение, което изпитваха един към друг Катерина Руденко и Медицинския център в Олин Тийг, дори широката й усмивка да не бе омаловажила думите й. Тя забеляза искреното му удивление и гордо провря пръсти в патрондаша около широката си талия.
— Обичайната малка черна чантичка не е много практична при нулева гравитация — нещата излитат от нея и когато ти трябват, не можеш да ги намериш. А това сама си го изобретих; миниоперационна. С него мога да оперирам апендикс или да акуширам родилка.
— Убеден съм, че няма да ви потрябва за последното.
— Ха! Добрият лекар трябва да бъде готов за всичко.
Какъв контраст, помисли си Флойд, между капитан Орлова и доктор — дали да не я нарича с цялото й название: инженер-доктор по хуманна медицина? — Руденко. Командирът, капитан Орлова, притежаваше грацията и стегнатостта на прима балерина; лекарката можеше с успех да служи за прототип на Матушка Русь — яка, набита, с широко селско лице, ако наметнеше шал на раменете си, картината щеше да бъде пълна. Не се заблуждавай, помисли си Флойд. Това е жената, която по време на стиковката с „Комаров“ бе спасила най-малко десет души от смърт — а в свободното си време успява да редактира „Анали на космическата медицина“. Смятай, че си щастлив, задето тя е на борда.
— По-късно, доктор Флойд, ще разполагате с достатъчно време, за да изучите нашия малък кораб. Колегите ми са твърде вежливи, ви го кажат, но имат много работа, а вие им пречите. А сега искала да ви превърна — и тримата — в красиви спящи същества колкото е възможно по-скоро. Така ще имаме по-малко грижи.
— Страхувах се от това, но добре ви разбирам. Готов съм да се дам в ръцете ви, когато кажете.
— Аз съм винаги готова. Елате, моля.
Лазаретът на кораба бе с размери колкото да побере операционна маса, два статични велосипеда, няколко шкафа с инструменти рентгенов апарат. Докато доктор Руденко бързо, ала внимателно преглеждаше Флойд, тя неочаквано му зададе въпрос:
— Какво представлява малкият златен цилиндър, който доктор Чандра носи на верижка на врата си? Някакъв комуникационен апарат ли е? Изобщо не го сваля от себе си — всъщност той е тъй срамежлив, че не сваля нищо от себе си.
Флойд не можа да сдържи усмивката си; не беше трудно да си представи реакциите на скромния индиец в близост с тази поразителна дама.
— Фалус.
— Какво?
— Вие сте лекар и би трябвало да го разпознаете. Символът на мъжката плодовитост.
— Но, разбира се — колко съм глупава! Хиндуистката религия ли практикува? Вече е малко късно да организираме вегетарианска диета специално за него.
— Не се тревожете, не бихме ви причинили подобно нещо, без да ви предупредим навреме. Макар че не се докосва до алкохол, иначе Чандра не е фанатик в нищо с изключение на компютрите. Веднъж ми каза, че баща му бил духовник в Бенари и му дал този фалус — семейна реликва, предавана от поколение на поколение.
За изненада на Флойд доктор Руденко не реагира негативно, както той очакваше; е, доби тъжно изражение, съвършено нехарактерно за нея.
— Разбирам какво чувства. Моята баба ми бе дала красива икона — шестнайсети век. Исках да я взема със себе си, ала тя тежи цели пет килограма.
Лекарката отново доби делови вид, направи безболезнена подкожна инжекция на Флойд и му нареди да дойде при нея още щом му се доспи. Увери го, че ще се почувства така след по-малко от два часа.
— В това време се отпуснете изцяло — нареди му тя. — На това ниво има кабина за наблюдения — станция Д.6. Защо не отидете там?
Идеята беше добра и Флойд послушно отплува, което би удивило неимоверно всеки, който го познаваше. Доктор Руденко погледна ръчния си часовник, продиктува кратко нареждане на автосекретаря си и нагласи будилника с половин час напред.