— А това е командната зала. Много добър репортаж, Хейуд. Трябваше да станеш журналист.
— Дълго време съм практикувал. Половината от стажа ми беще във В.О.
— В.О.?
— „Връзки с обществеността“. Обикновено обяснявах на политиците защо трябва да ми отпуснат повече пари. Нещо, за което вие нямате грижа.
— Колко бих желала това да беше вярно. Хайде, качи се при нас. Получихме нова информация, която бихме искали да обсъдим заедно.
Флойд откачи подвижното си микрофонче, залости телескопа в позиция и се отлепи от малкото зрително стъкло. Когато излезе, почти се сблъска с Николай Терновски, тръгнал очевидно в същата посока.
— Имам намерение да ти открадна най-хубавата част за Радио Москва, Уди. Нали няма да имаш нищо против?
— Няма, товарищ. Как бих могъл да те спра?
Горе в командната зала капитан Орлова замислено се бе вторачила в гъсто изписаните думи и цифри на главния екран. Флойд мъчително започна да ги разгадава, когато тя го спря.
— Не се притеснявай за подробностите. Това са изчисления колко време ще е нужно на „Циен“ да напълни резервоарите си и да се подготви за излитане.
— И моите хора извършват същите изчисления, но дават много повече варианти.
— Мислим, че сме ликвидирали един от тях. Знаеш ли, че най-добрите водни помпи, които можете да купите, принадлежат на пожарната команда? И ще се изненадаш ли, ако разбереш, че на Централната пекинска пожарна само преди няколко месеца внезапно са реквизирали четири от най-новите й модели, въпреки протестите ня кмета?
— Ни най-малко, само се изпълвам с възхищение.
— Това може и да е съвпадение, но помпите биха подхождали идеално. Като започвам да правя предположения за това къде биха могли да се поставят, как биха пробили леда и прочее — е, според мен те ще са готови след пет дни.
— След пет дни!
— Ако имат късмет и ако всичко върви идеално. И ако не пълнят всичките си резервоари, а поемат вода колкото да осъществят срещата си с „Дискъвъри“ преди нас. Дори с един-единствен час да ни изпреварят, ще бъде достатъчно. Най-малко ще претендират за правото на спасено имущество.
— Не и според адвокатите на Държавния департамент. В подходящ момент ние ще заявим, че „Дискъвъри“ не е изоставен кораб, а само сме го паркирали, докато сме в състояние да си го приберем. Всеки опит да се завземе кораба ще се смята за пиратски акт.
— Сигурен съм, че китайците много ще се впечатлят.
— Ако не го направят, какво можем да сторим?
— Ние сме повече от тях, два пъти повече, когато съживим Чандра и Кърноу.
— Сериозно ли говориш? И къде са абордажните куки?
— Абордажните куки ли?
— Мечовете, оръжието?
— О! Бихме могли да използваме лазерния телеспектрометър. Той може да превърне в нищо един милиграм астероидна маса от разстояние хиляда километра.
— Мисля, че този разговор не е по вкуса ми. Моето правителство няма да оправдае насилието, освен, разбира се, ако се упражни при самоотбрана.
— Колко сте наивни вие, американците! Ние сме по-големи реалисти от вас; трябва да бъдем такива. Твоите деди са умрели от старост, Хейуд. А трима от моите са били убити във Великата отечествена война.
Когато бяха сами, Таня винаги го наричаше Уди, никога Хейуд. Сигурно говореше сериозно. Да не би пък просто да го изпитваше как ще реагира?
— Както и да е, само корпусът на „Дискъвъри“ струва няколко милиарда долара. Самият кораб не е важен, важна е информацията, която носи.
— Точно така. Информацията, която може да бъде преписана и след това изтрита.
— Наистина имаш поразителни идеи, Таня. Понякога си мисля че всички руснаци са малко параноици.
— Благодарение на Наполеон и Хитлер заслужаваме правото да бъдем такива. Но не ми казвай, че вече не си го изработил — как го наричате вие, сценарий ли?
— Не бе необходимо — отвърна Флойд доста мрачно. — Държавният департамент го е направил вместо мен, и то с вариации. Просто ще разберем кои от тях ще предпочетат китайците. А аз няма да се изненадам ни най-малко, ако отново се досетят преди нас.
Вик от Европа
Да се спи при нулева гравитация е способност, която трябва да бъде изучавана; на Флойд му отне почти седмица, за да овладее най-добрия начин да поставя краката и ръцете си така, че да не се носят из пространството в неудобно за него положение. Беше се превърнал в специалист и не бе нетърпелив да дочака времето, когато отново щеше да усети тежестта на тялото си; всъщност самата идея за това го караше от време на време да сънува кошмари.