Ала те замръзваха, загиваха още щом се появяваха. После едно след друго окапваха от пъпката-майка. Само след няколко секунди те покриха земята наоколо като изхвърлена на сушата мъртва риба. Тези мембрани не бяха цветни листчета — те бяха перки, или нещо подобно. Бях станал свидетел на свободното плуване, на стадия на ларвата на това същество. Вероятно то прекарва по-голямата част от живота си закотвено на дъното на океана и изпраща подвижните си филизи да търсят нови територии. Също като коралите в земния океан.
Коленичих, за да разгледам по-отблизо едно от малките същества. Красивите цветове избледняваха, ставаха мръсно кафяви. Някои от цветчетата-перки се откъсваха и замръзвайки, се превръщаха в чупливи твърди крилца. Но то все още слабо се движеше и когато се приближих, се опита да ме избегне. Чудех се как усеща присъствието ми.
После забелязах, че тичинките — така ги бях нарекъл — всички бяха покрити със светлосини точици покрая. Приличаха на малки звездни сапфири — или на сините очи по края на мантията на раковините, — които усещат светлината, ала не са способни да си представят реално нещата. Докато ги наблюдавах, блестящосиньото избледня, сапфирите се превърнаха в най-обикновени сиви камъни…
Доктор Флойд — или който ме слуша в момента, — не разполагам с повече време; Юпитер скоро ще блокира сигналите ми. Но почти завършвам.
Тогава разбрах какво трябва да направя. Жиците на хилядаватовата крушка висяха почти до земята. Дръпнах ги няколко пъти и светлината изгасна сред порой от искри.
Чудех се дали не е вече късно. Няколко минути нищо не се случи. Ето защо аз се приближих до стената заплетени около мен клони и я ритнах с крак.
Много бавно съществото се заизвива в стремежа си да отвори кръга и да се оттегли към Канала. Имаше доста светлина, така че отлично виждах всичко. Горе на небето стояха Ганимед и Калисто, Юпитер се виждаше като огромен тънък полумесец с голям възрозов екран върху затъмнената страна, Йо се стопяваше откъм страната на Юпитер. Нямаше нужда да използвам прожектора на скафандъра си.
Следвах съществото по целия му път чак до водата, окуражавайки го с побутвания, когато забавеше ход, и през всичкото време усещах хрущенето на лед под ботушите си… когато наближи Канала, то като че ли се изпълни с енергия и сила, сякаш разбираше, че наближава естествения си дом, чудех се дали ще оцелее и отново ще напъпи.
То изчезна под повърхността, като остави няколко последни мъртви ларви на чуждата земя. Над него водата забълбука за известно време, докато най-после повърхността се покри със защитен слой лед и запечата вакуума отгоре. Аз се върнах обратно при кораба, за да видя дали е останало нещо за спасяване — не желая да говоря за това.
Имам само две молби, докторе. Когато специалистите класифицират това същество, надявам се, че ще го нарекат на мое име.
И още нещо — когато следващият кораб се завърне у дома, — помолете ги да пренесат костите ни в Китай.
Сега Юпитер ще ни раздели за няколко минути. Бих желал да знам дали някой е уловил сигналите ми. Но ще повторя това съобщение, когато отново имаме връзка, ако, разбира се, животоподдържащите системи на скафандъра ми продължават да работят.
Това беше професор Чанг от спътника Европа, който докладва за разрушаването на космическия кораб «Циен». Кацнахме до Големия канал и спуснахме помпи…“
Сигналът внезапно прекъсна, върна се за миг, после изцяло изчезна под нивото на общия шум. Макар че „Леонов“ продължаваше да заслушва на същите честоти, професор Чанг бе замлъкнал.
III. Дискъвъри
По нанадолнището
Най-после корабът набра скорост надолу към Юпитер. Отдавна бе отминал „ничията“ територия на гравитацията, където четири от външните луни — Синопе, Пасифе, Ананке и Карме — се поклащаха по обратните си, невъобразимо ексцентрични орбити. Несъмнено уловени от гравитационното поле астероиди със съвършено неправилна форма, най-голямата луна от тях беше само трийсет километра в диаметър. Назъбени и щърби скали, предизвикващи интерес единствено сред планетарните геолози, те непрекъснато се колебаеха между Слънцето и Юпитер. Някой ден Слънцето щеше невъзвратимо да ги заключи в собственото си гравитационно поле.