— Прибери антените, спусни всички защитни щитове — се разне се глас по високоговорителя на интеркома. — Първото задействане на спирачната система ще се почувства след пет минути. Всичко е нормално.
— Аз едва ли бих използвал тази дума — измърмори под носа си Флойд. — Мисля, че искаш да кажеш „номинално“.
Не бе завършил мисълта си, когато някой почука на вратата му по странен начин.
— Кто там?
За негова най-голяма изненада беше Женя.
— Може ли да вляза? — попита смутено тя с тънкото гласче на момиченце, което Флойд едва разпозна.
— Разбира се. Но защо не сте в собствената си кабина? Само след пет минути ще навлезем в гравитационното поле.
Още когато й задаваше въпроса, той осъзна глупостта му. Отговорът бе тъй очевиден, че Женя дори не си направи труда да го изрече на глас.
Наистина Женя бе последният човек, който той очакваше: нейното отношение към него бе винаги вежливо, но тя се държеше на разстояние. Тя бе единственият член на екипажа, който предпочиташе да го нарича „доктор Флойд“. И ето я сега, очевидно търсеща уют и компания в миг на опасност.
— Женя, мила — кисело започна той. — Ти си добре дошла. Но пространството в кабината ми е доста ограничено. Някой дори би могъл да го нарече „спартанско“.
Тя успя да извика на устните си слаба усмивка, но не каза нищо и се понесе из кабината. За първи път Флойд осъзна, че тя не бе просто неспокойна — тя бе ужасена. После разбра защо бе дошла именно при него. Срамуваше се да погледне в очите своите сънародници и затова диреше утеха на друго място.
Когато го осъзна, удоволствието му от неочакваната среща като че ли поугасна. Това обаче не намали отговорността му към другото човешко същество, което се намираше далеч от дома. Фактът, че тя бе привлекателна млада жена, макар и със сигурност да не беше красавица, на половината на неговата собствена възраст, не би трябвало да има някакво значение. Ала имаше; той бе започнал да се възбужда.
Вероятно тя бе забелязала това, но не стори нищо, за да го окуражи, или обезкуражи, когато легнаха един до друг в спалния пашкул. Имаше достатъчно място за двамата и Флойд започна развълнувано да пресмята. Ако предположим, че тежестта превиши предполагаемата и въжетата се скъсат, много лесно щяха да загинат…
Съществуваше достатъчна разлика в изчисленията с цел обезопасяване; нямаше защо да се тревожи, че ще настъпи такъв позорен край. Хуморът бе враг на желанието; прегръдката им сега беше съвършено целомъдрена. Не беше сигурен дали това трябва да го радва, или да го натъжава.
Ала бе твърде късно за мислене. От много, много далеч достигна първият слаб шепот на звук, като скимтенето на някоя изгубена душа. В същия миг корабът едва доловимо потръпна; пашкулът се разклати и въжетата се опънаха. След седмици, прекарани в безтегловност, гравитацията започваше да действа.
Само за няколко секунди слабото скимтене се извиси и се превърна в непрекъснат вой, а пашкулът заприлича на претоварена люлка. Това не бе твърде добра идея, помисли си Флойд; беше станало трудно да се диша. Убиването на скоростта бе само част от проблема: Женя се бе вкопчила в него, както удавницата в поговорката се улавя за сламката. Той я отблъскваше от себе си, колкото бе възможно по-леко.
— Няма нищо, Женя. Щом „Циен“ го извърши, значи и ние ще успеем. Отпусни се, не се тревожи.
Беше му трудно да крещи и в същото време гласът му да звучи успокояващо, при това не бе сигурен дали Женя изобщо го чуваше сред грохота, причинен от нажежаването на водорода. Но тя не го стискаше вече тъй отчаяно и той се възползва от възможността да си поеме дълбоко въздух.
Какво ли би казала Керълайн, ако го видеше? Щеше ли той да й разкаже, ако му се отдадеше възможност? Не беше сигурен, че тя щеше да го разбере. В момент като този всички връзки със Земята бяха прекалено слаби.
Невъзможно му беше да се движи, да говори, ала сега, когато вече свикна със странното усещане за тежест, той повече не се чувстваше неуютно, като изключим изтръпналата му десница. С усилие я издърпа изпод Женя; познатото до болка действие му причини чувство за вина. Докато усещаше как кръвообращението в ръката му се възстановява, Флойд си спомни една известна забележка, която се приписваше на поне десетина астронавти и космонавти: „И проблемите, и удоволствията на секса при нулева гравитация са силно преувеличени.“
Как ли се чувстваха останалите, чудеше се той и за миг си помисли за Чандра и Кърноу, които спокойно бяха проспали всичко. Никога нямаше да узнаят, ако „Леонов“ станеше част от метеоритния дъжд в небето на Юпитер. Но не им завиждаше; бяха изпуснали преживяване, което не се повтаряше в живота на човека.