Выбрать главу

— Ако това е доброто, консервативно руско инженерство — включи се и Флойд, — тогава и аз съм за него. Много по-добре е да имаш няколко тона в излишък, отколкото да не ти достига един милиграм.

Всички изръкопляскаха на благородните сентенции, докато излишният вече щит изстина до жълто, после червено и най-после стана черен и се сля с космоса. Изчезна от погледа им, когато беше само на няколко километра и единствено внезапната поява от време на време на някоя засенчена звезда издаваше присъствието му.

— Предварителната проверка на орбитата е завършена — израпортува Василий. — Намираме се на десет метра в секунда от правилния си вектор. Не е лошо като за първи опит.

Новината бе последвана от тиха въздишка на облекчение, а няколко минути по-късно Василий направи още едно съобщение:

— Промяна на положението за корекция на курса; делта ви шест метра в секунда. След една минута — двайсетсекундно изгаряне.

Бяха все още толкова близо до Юпитер, че бе невъзможно да повярват, че корабът бе навлязъл в орбита около планетата. Със същия успех можеха да се намират на голяма височина в самолет, който се измъква от морето от облаци. Нямаше критерий за мащаб; лесно им беше да повярват, че се отдалечават от земен залез; червените, розови и виолетови отблясъци под тях изглеждаха толкова познати!

А това бе измама; нищо наоколо нямаше своето земно сравнение. Цветовете бяха характерни, нямаха нищо общо с тези на земния залез. Самите газове бяха съвършено различни — метан, амоняк и магьосническа смес от въглеводороди, забъркана в казан заедно с водород и хелий. Нито следа от кислород, от дъха на човешки живот.

Облаците плуваха от хоризонт до хоризонт в успоредни линии, разбърквани от време на време от вихри и урагани. Тук-там изблици на газове с по-светъл цвят променяха картината и Флойд виждаше тъмния край на огромен въртоп, вихри от газ, който водеше надолу към неизмеримите дълбини на Юпитер.

Затърси с очи Голямото червено петно, после сам отпъди тази глупава мисъл. Невероятната гледка от огромни маси облаци под него съставляваха само няколко процента от необхватността на Червеното петно; човек би могъл да очаква със същия успех да разпознае контурите на Съединените щати от някой аероплан, който лети ниско над щата Канзас.

— Корекциите са направени. Следваме орбита на пресичане с Йо. Време на пристигане: осем часа, петдесет и пет минути.

По-малко от девет часа, за да се отдалечим от Юпитер и да се срещнем с каквото ни очаква там, помисли си Флойд. Избягахме от великана, ала той представляваше опасност, която предварително очаквахме и за която се бяхме подготвили. Онова, което ни очаква, е изцяло неизвестно.

А когато оцелеем и от това предизвикателство, ще трябва отново да се върнем на Юпитер. Ще имаме нужда от неговата сила, за да се изстреляме към дома без опасност.

Частна линия

„…Здравей, Димитри. Тук е Уди, който ще превключи на Ключ 2 след две секунди… Здравей, Димитри — умножи Ключ 3 и Ключ 4, извлечи корен кубичен, прибави «Пи» на квадрат и използвай най-близкото цяло число за Ключ 5. Ако твоите компютри не са милион пъти по-бързи от нашите — а аз съм дяволски сигурен, че не са, — никой няма да може да дешифрира това съобщение, нито от твоята, нито от моята страна. Но ти може би трябва да даваш обяснения; както и да е, добър си по тази част.

Впрочем обичайните ми превъзходни източници ме информираха за неуспеха на последния опит да се убеди стария Андрей да си подаде оставката; разбирам, че вашата делегация не е имала повече късмет от останалите и той все още ви виси на врата като Президент. Умирам си от смях; много помага на Академията, няма що. Знам, че е минал деветдесетте и че е станал, е, да го наречем малко инат. Но не чакайте помощ от мен, дори да бях най-добрият специалист по безболезнено отстраняване на престарели учени в света, ох, съжалявам, в Слънчевата система.

Би ли повярвал, ако ти кажа, че все още съм малко пиян? Почувствахме, че заслужаваме малко тържество, след като вече сме се срещнали… по дяволите… след като сме осъществили срещата с «Дискъвъри». Освен това снабдихме се с още двама члена на екипажа, които трябваше да поздравим. Чандра не вярва в алкохола — като пиел, заприличвал на човек, — ала Уолтър Кърноу пи и заради него, дори заради още един. Единствено Таня остана трезва като морков, което можеше да се очаква.

Моите сънародници, американците — боже мой, звуча като някой политик, — излязоха от хибернация без никакви проблеми и сега нямат търпение да започнат работа. Трябва да бързаме; не само защото времето лети, а защото «Дискъвъри» изглежда в много лоша форма. Не повярвахме на очите си, когато видяхме, че безупречно белият й корпус е станал болезнено жълт.