— Здравейте, Макс, Уолтър, чувате ли ни? — извика им Таня Орлова. И двете фигури замахаха с ръце в един и същи миг, ала не се чу никакъв отговор. Очевидно бяха твърде заети в току-що възникнал разговор; дежурните на „Леонов“ трябваше търпеливо да чакат, докато най-различни лампички ту светваха, ту изгасваха, една от трите врати на подземния гараж бавно се отвори, после се затвори бързо, а главната антена се завъртя на някакви си десетина градуса.
— Здравей, „Леонов“ — отвърна най-после Кърноу. — Съжаляваме, че ви накарахме да чакате, ала бяхме доста заети. Ето първата ни оценка за онова, което видяхме досега. Корабът е в много по-добро състояние, отколкото очаквахме. Корпусът е непокътнат, изтичането е незначително — налягане на въздуха осемдесет и пет процента номинално. Може да се диша, но трябва да извършим огромна работа по рециклирането му, тъй като вони до небесата. Най-добрата новина е, че енергийните системи са в ред. Главният реактор е стабилен, акумулаторите са в добро състояние. Почти всички прекъсвачи бяха отворени — или са изскочили сами, или са били отворени от Боумън, преди да излезе, — така че цялата жизненоважна апаратура е запазена. Но ще имаме много работа по проверката на всичко, преди отново да включим системите с максимална енергия.
— Колко време ще ви отнеме, поне за най-основните системи: животоподдържащата, изтласкващата?
— Трудно е да се каже, шкипер. Колко време ще мине, преди да се разбием?
— Минимална прогноза до десет дни. Но знаете как се променят нещата — възможно е да стане по-рано, а може и по-късно.
— Ако не се натъкнем на някои неочаквани пречки, може да изведем „Дискъвъри“ от тази адска дупка в стабилна орбита, е, да речем след седмица.
— Да се нуждаете от нещо?
— Не. Двамата с Макс се разбираме прекрасно. Сега влизаме в каруселното отделение, за да проверим лагерите. Искам да го задвижа колкото е възможно по-скоро.
— Извини ме, Уолтър, но дали е толкова важно? Гравитацията е удобно нещо, но доста време сме карали и без нея.
— Целта ми не е да постигна гравитация, макар че би било добре да я има. Ако отново задвижим карусела, въртенето на кораба ще се успокои, той ще престане да се премята. Тогава ще бъдем в състояние да прилепим люковете си. Така ще можем да работим сто пъти по-лесно.
— Идеята е добра, Уолтър, но нали нямаш намерение да прилепиш моя кораб до тази… вятърна мелница? Ако лагерите заядат и каруселът се заклещи? Ще бъдем разкъсани на парчета.
— Съгласен съм. Ще му мислим, когато стигнем дотам. Ще ви докладвам отново, когато ми е възможно.
През следващите два дни никой нямаше покой. Към края на този период Кърноу и Брейловски буквално заспиваха в скафандрите си, ала преди това бяха свършили обхода на „Дискъвъри“ и не бяха открили никакви неприятни изненади. И Космическата агенция, и Държавният департамент бяха успокоени от предварителната информация; тя им позволи да твърдят, и то с известно основание, че „Дискъвъри“ не е изоставен, а „временно опразнен космически кораб на Съединените щати“. Трябваше вече да започнат възстановителните работи.
След като енергийният поток бе възобновен, следващият проблем бе въздухът; дори най-стриктните операции по почистването не бяха в състояние да отстранят вонята. Кърноу бе прав, когато предположи, че тя идва от развалени хранителни продукти при отказа на охладителната система; той също така твърдеше с насмешлива сериозност, че е много романтично: „Само като затворя очи, казваше той, и си представям, че съм на стар китоловен кораб. Представяш ли си на какво е вонял «Пекууд»?“
Бяха единодушни, че след като вече са посетили „Дискъвъри“, едва ли въображението им би могло да роди нещо повече. Най-после проблемът бе разрешен, или поне сведен до управляеми рамки чрез смяната на въздуха на кораба. За щастие в корабните резервоари имаше достатъчно свеж въздух за целта.
Другата приятна новина беше, че деветдесет процента от горивото, необходимо за обратния път, все още беше под ръка; използването на амоняк вместо водород като гориво за плазменото изтласкване бе дало добри резултати. По-ефикасният водород сигурно се бе изцедил в космоса още преди години въпреки изолацията на резервоарите и ниската външна температура. Ала почти всичкото колическво амоняк бе останало непокътнато в течно състояние, достатъчно, за да върне кораба на безопасна орбита около Земята. Или поне около Луната.
Може би най-критичната стъпка при поемането на контрола на кораба бе проверката на витлообразната ос на „Дискъвъри“. Саша Ковальов сравни Кърноу и Брейловски с Дон Кихот и Санчо Панса и изрази надежда, че тяхната операция по атакуването на вятърната мелница ще бъде по-успешна.