Много внимателно, с доста почивки за проверка на данните, горивото бе въведено в двигателите на карусела и огромният барабан бе приведен в движение, увличайки наново въртенето, което преди години бе придадено на кораба. „Дискъвъри“ извърши сложна серия от придвижвания напред, докато най-накрая прекатурването почти спря. Последните остатъци от нежеланата ротация бяха неутрализирани от контролните реактивни двигатели, докато двата кораба застанаха неподвижни един до друг — тумбестият, як „Леонов“ и до него продълговатият тънък „Дискъвъри“.
Преминаването от единия кораб до другия сега бе безопасно и лесно, но капитан Орлова все още не беше склонна на свързване. Всички бяха съгласни с нейното решение, тъй като Йо се приближаваше; можеше да се наложи и да изоставят кораба, за чието спасяване тъй неуморно работиха.
Фактът, че вече знаеха причината за излизането на „Дискъвъри“ от орбита ни най-малко не им помагаше. Всеки път, когато корабът преминаваше между Юпитер и Йо, той разрязваше невидимия енергиен поток, свързващ двете тела — реката от електричество, която течеше от единия свят до другия. Последвалите вихрови токове, индуцирани в кораба, постепенно го забавяха, като го спираха веднъж на всяко завъртане.
Нямаше начин да прогнозират крайния момент на въздействие, тъй като токовете в енергийния поток се променяха, следвайки загадъчните закони на Юпитер. Понякога се наблюдаваха драматични изригвания на активност, съпроводени от грандиозни електрически бури и сияния около Йо. После корабите губеха височина с километри и в същото време, преди да се задействат контролните системи, ставаше непоносимо горещо.
Преди да осъзнаят очевидното обяснение, всички се изплашиха и удивиха на неочаквания ефект. При спирането се произвеждаше топлина; тежките токове, индуцирани в корпусите на „Леонов“ и „Дискъвъри“, бързо превръщаха корабите в електрически пещи. Не бе изненадващо, че някои хранителни продукти на „Дискъвъри“ се бяха развалили през годините, когато корабът е бил ту нагряван, ту изстудяван.
Мъчителният пейзаж на Йо повече от всякога приличаше на илюстрация от учебник по медицина и беше едва на петстотин километра разстояние, когато Кърноу пое риска и активизира главния двигател, докато в същото време „Леонов“ стоеше на почтено разстояние. Липсваха видими ефекти — нямаше ги нито димът, нито пламъците от старовремските ракети с химическо гориво, — но двата кораба бавно се раздалечаваха, докато „Дискъвъри“ набираше скорост. След няколко часа, през които бяха извършени извънредно внимателни маневри, и двата кораба се издигнаха на хиляда километра; вече можеха да си отдъхнат, макар и за кратко, и да планират следващата си стъпка.
— Свърши чудесна работа, Уолтър — възкликна командирът докторът по хуманна медицина Руденко, и обгърна с могъщата си ръка раменете на изтощения Кърноу. — Всички се гордеем с теб.
Съвсем неочаквано тя счупи малка капсула под носа му. След двайсет и четири часа той се събуди ядосан и гладен.
Гилотина
— Какво е това? — попита Кърноу с леко отвращение, държейки малкия механизъм в ръка. — Гилотина за мишки?
— Описанието не е лошо, но аз имам предвид нещо по-едро.
Флойд посочи екрана на компютъра, където светещата стрела сега рисуваше сложна диаграма.
— Виждаш ли тази линия?
— Да. Главният енергиен заряд. И така?
— Това е точката, в която енергията влиза в централния преработващ възел на Хал. Бих искал да инсталираш приспособлението ето тук. Вътре при проводниците, където няма да може да бъде открито, ако не го търсят специално.
— Разбирам. Дистанционно управление, с помощта на което можеш да включиш1 Хал, когато поискаш. Чистичко — при това е лош проводник, така че, когато се задейства, няма да очакваме никакви смущаващи къси съединения. Кой произвежда тези играчки? ЦРУ?
— Няма значение. Контролата е в кабината ми — малкият червен калкулатор, който винаги стои на бюрото ми. Като набереш девет деветки, извлечеш корен квадратен и натиснеш бутона — готово. Не съм сигурен в обхвата — ще трябва да го определим, — но докато „Леонов“ и „Дискъвъри“ са на два километра разстояние един от друг, няма опасност от това Хал отново да обезумее.
— На кого се каниш да кажеш за това… нещо?
— Е, единственият човек, от когото наистина го крия, е Чандра.