— Така си и мислех.
— Но колкото по-малко хора знаят, толкова е по-сигурно, че няма да стигне до него. Ще съобщя на Таня за съществуването му и при необходимост ще й покажеш как да работи с него.
— Каква необходимост?
— Това вече не е много умен въпрос, Уолтър. Ако знаех, нямаше да имам нужда от проклетото нещо.
— Мисля, че си прав. Кога искаш да ти инсталирам патентования сигнализатор?
— Когато можеш. За предпочитане е тази нощ . Докато Чандра спи.
— Шегуваш ли се? Мисля, че той никога не спи. Прилича на майка, която стои будна над болното си дете.
— Е, по някое време ще трябва да се върне на „Леонов“ да се нахрани.
— Имам новина за теб. Последният път, когато тръгна, завърза скафандъра си торбичка с ориз. Ще му стигне за няколко седмици
— В такъв случай ще трябва да използваме някои от препаратите на Катерина. Свършиха добра работа при теб, а?
Кърноу се шегуваше за Чандра — поне Флойд така мислеше, макар че човек никога не можеше да бъде съвсем сигурен; той обичаше да прави страхотни изявления със съвършено неподвижно, каменно лице. Измина известно време, преди руснаците да го разберат; после, за всеки случай, те вече бяха склонни да се смеят дори когато Кърноу говореше съвършено сериозно.
Смехът на Кърноу за жалост бе доста позатихнал, откакто Флойд го бе чул за първи път в совалката на път за космическия кораб; тогава вероятно е бил пресилен от действието на алкохола. Хранеше надежда, че на тържеството в чест на доближаването на „Леонов“ и „Дискъвъри“ той отново ще се появи. Ала дори тогава, въпреки че доста бе пил, Кърноу се контролираше точно толкова, колкото самата капитан Орлова.
Единственото нещо, което той вземаше на сериозно, бе работата му. Когато излетяха от Земята, Кърноу се чувстваше пътник. Сега вече бе член на екипажа.
Възкресяване
На път сме, мислеше си Флойд, да събудим спящ великан. Как ли ще реагира Хал на присъствието ни след всички тези години? Какво ли ще си спомня за миналото, дали ще бъде дружелюбен, или враждебен?
Докато плаваше точно зад доктор Чандра в нулевата гравитация на палубата на „Дискъвъри“, мисълта на Флойд рядко се отклоняваше от прекъсвача, инсталиран и проверен само преди няколко часа. Радиоконтролата бе на сантиметри от ръката му и той дори се чувстваше малко лупаво, че го е взел със себе си. На този етап Хал все още не бе свързан с действащата верига на кораба. Дори да го включеха, той щеше да представлява мозък, но без крайници, само със сенсорни органи. Щеше да може да общува, ала нямаше да може да действа. Както се бе изразил Кърноу: „Най-лошото, което може да ни направи, е да ни напсува.“
— Готов съм за първия опит, командире — обади се Чандра. — Липсващите модули са заменени, диагнозата му е снета. Всичко изглвжда нормално, поне на това равнище.
Капитан Орлова погледна Флойд, той и кимна. По настояване на Чандра, на този критичен първи опит присъстваха само тримата и бе съвършено очевидно, че дори малобройната публика не му бе присърце.
— Много добре, доктор Чандра.
И винаги вярна на протокола, капитан Орлова добави:
— Доктор Флойд даде одобрението си, а аз нямам никакви възражения.
— Трябва да обясня — започна Чандра с тон, в който определено звучеше неодобрение, — че центровете за разпознаване на гласовете речевият синтез са повредени. Ще трябва отново да го учим да говори. За щастие той се научава милиони пъти по-бързо от човека.
Пръстите на учения танцуваха по клавиатурата, докато Чандра написа десетина думи, на пръв поглед случайни, и внимателно ги изричаше на глас, когато се появяха на екрана. Думите се връщаха през говорителя като изкривено ехо — безжизнени, наистина механични, без да предполагат интелект. Това не е истинският Хал, помисли си Флойд. Не звучи по-добре от примитивните говорещи играчки, такава новост в годините на моето детство.
Чандра натисна копчето, на което пишеше „Повтори“, и серията думи прозвуча отново. Сега вече имаше забележимо подобрение, макар че никой не би сбъркал гласа му с човешки.
— Думите, които му зададох, съдържат основните фонеми на английския език; десетина повторения и той ги възприе. Ала не разполагам с апаратура, която би ми позволила да извърша наистина добра работа по терапията му.
— Терапията ли? — попита Флойд. — Искаш да кажеш, че той е…
— Не — отвърна бързо Чандра. — Веригите на логиката му са в отлично сьстояние. Само гласът му не е наред, макар че постепенно ще се подобри. Така че проверявайте всичко на екрана, за да избегнете погрешното му разбиране. А когато вие искате да кажете нещо, изговаряйте думите отчетливо.