Флойд кисело се усмихна на капитан Орлова и зададе очевидния въпрос:
— Ами руският акцент, с който се говори наоколо?
— Сигурен съм, че това няма да е проблем с капитан Орлова и доктор Ковальов. Но с другите… може би ще е нужна проверка с всеки един поотделно. Онези, които не преминат теста, ще използват клавишите. Но това все още ни предстои. Засега вие сте единствената, която ще се опита да общува с него, прав ли съм, капитан Орлова?
— Напълно.
Единствено забързаното кимане с глава им показа, че доктор Чандра ги е чул. Пръстите му продължаваха да летят по клавишите, дълги колони от думи и символи пробляскваха върху екрана с такава скорост, че нито едно човешко същество не бе в състояние да ги проследи и разбере. Вероятно Чандра притежаваше изключително силна зрителна памет, защото само с един поглед разчиташе цели страници с информация.
Флойд и Орлова тъкмо се канеха да оставят учения насаме със задълбочените си занимания, когато той внезапно показа, че съзнава присъствието им — вдигна ръка, сякаш ги предупреждаваше или очакваше нещо. С почти колебаещо се движение, в пълен контраст с предишните свободни действия, той пъхна обратно ключето и натисна едно странично копче.
Веднага, без никаква пауза, от конзолата се разнесе глас, който вече не приличаше на механичната пародия на човешка реч. Усещаше се интелект — съзнание, — съществуваше чувство за собствено съзнание, макар и все още на рудиментарно равнище.
— Добро утро, доктор Чандра. Това е Хал. Готов съм за първия урок.
Това бе толкова неочаквано, че последва миг на удивление; после подтикнати от един и същи импулс, двамата наблюдатели напуснаха кабината.
Хейуд Флойд не можеше да повярва. Доктор Чандра плачеше.
IV. Лагранж
Големият брат
„…Колко е прелестна новината за малкото делфинче! Мога да си представя как се е развълнувал Крис, когато гордите родители са го донесли в къщата. Трябваше да чуеш възклицанията на колегите ми на борда, докато гледаха видеозаписите — как плуват всички заедно, а Крис язди малкото делфинче. Предложиха да го наречем Спутник, което освен сателит означава и другар.
Съжалявам, че толкова дълго не успях да се свържа с теб, но новините ще ти дадат обяснение за това закъснение, като разбереш каква огромна работа трябваше да свършим. Дори капитан Таня Орлова се отказа от редовното разписание; всеки проблем трябваше да се решава, когато възникне, и то от онзи, който се намира на мястото на възникването му. Заспиваме тогава, когато повече не можем да стоим будни.
Мисля, че можем да се гордеем с извършеното. И двата кораба действат, почти завършихме първия кръг проверки на Хал. След два дни ще разберем дали ще можем да му се доверим в пилотирането на «Дискъвъри», когато се приберем, за да осъществим последните си срещи с Големия брат. Не си спомням вече кой го нарече така за първи път — съвсем разбираемо е, че руснаците не си падат по това. При това бяха много саркастични по повод официалното наименование «Т.М.А.-2», като няколко пъти подчертаха пред мен, че е най-добрата част на един милиард километра от Тихо. А Боумън бе докладвал за липсата на каквато и да е магнитна аномалия и че единствената му прилика с «Т.М.А.-1» е неговата форма. Когато ги попитах какво название биха предпочели, те предложиха «Загадка», което означава «енигма» Сигурен съм, че името е превъзходно; ала всеки се усмихва, когато се опитвам да го произнеса, така че оставам на «Големия брат».
Както и да наречем това нещо, сега то се намира само на десет хиляди километра, а пътуването няма да ни отнеме повече от няколко часа. Ала тази последна цел ни изнерви всичките, няма защо да го крия от теб.
Надявахме се да открием нова информация на борда на «Дискъвъри». Това бе единственото ни разочарование, макар да го очаквахме. Хал, разбира се, е бил разглобен много преди срещата и няма никакъв спомен от онова, което се е случило; Боумън е отнесъл всичките тайни със себе си. В бордовия дневник и в автоматичната записна система на кораба нямаше нищо, което вече да не знаем.
Единствената новост бе чисто лична — писмото, оставено от Боумън до майка му. Чудя се защо не го е изпратил; очевидно е очаквал, или се е надявал, че ще се върне на кораба. Разбира се, ние го изпратихме на мисис Боумън — тя се намира в старчески приют някъде във Флорида и умствено не е добре, така че едва ли ще разбере нещо.
Е, това е всичко засега. Нямам думи да изразя колко ми липсваш… както и синьото небе, и зеленото море на Земята. Тук всичко е оцветено в червено, оранжево и жълто — често толкова красиво, като най-фантастичните залези, но след време човек започва да изпитва тъга по хладните, чисти лъчи в другия край на спектъра.