Обичам ви и двамата. Ще се обадя отново, още щом това стане възможно.“
Срещата
Николай Терновски, специалистът-кибернетик на „Леонов“, бе единственият човек на борда, който можеше да разговаря с доктор Чандра върху онова, което можеше да мине за негови собствени термини. Макар че главният създател и ментор на Хал нямаше желание да се доверява на когото и да било, чистото физическо изтощение го принуди да приеме чужда помощ. Руснакът и индоамериканецът сформираха временен съюз, който функционираше удивително добре. Това се дължеше най-вече на добродушния Николай, който по някакъв начин усещаше кога Чандра наистина има нужда от него и кога предпочита да остане сам. Фактът, че английският на Николай бе най-лошият на кораба, нямаше абсолютно никакво значение, тъй като през по-голямата част от времето двамата разговаряха на езика на компютрите, съвършено неразбираем за останалите.
След седмица, прекарана във внимателно сглобяване на Хал, всичките му рутинни, надзорни функции се възвърнаха и на него можеше да се разчита. Приличаше на човек, който върви, изпълнява прости поръчки, извършва неквалифицирана работа и води разговор на невисоко равнище. На езика на хората означаваше, че притежава коефициент на интелигентност приблизително равен на 50; бяха започнали да се появяват само най-слаби очертания на оригиналната му личност.
Той като че ли все още не се бе събудил; все пак, по мнението на спецалиста Чандра, Хал не бе в състояние да изведе „Дискъвъри“ от близката орбита около Йо до срещата му с „Големия брат“.
Перспективата да се отдалечат на още седем хиляди километра от горящия ад под тях бе посрещната с ентусиазъм от всички. Колкото и незначително да бе това разстояние от гледна точка на астрономическите измерения, това означаваше, че небето нямаше повече да бъде доминирано от пейзаж, роден във въображението на Данте или Йеронимус Бош. И макар че дори най-мощните изригвания не можеха да изхвърлят материални частици до корабите, винаги съществуваше опасението, че Йо може да реши да постави нов рекорд. Така, както бе застанал корабът, видимостта бе ужасно влошена от тънкия пласт сяра и рано или късно някой трябваше да излезе и да го изчисти.
Когато Хал получи контрол върху „Дискъвъри“, само Кърноу и Чандра бяха на борда. Това бе твърде ограничен контрол; Хал просто повтаряше програмата, записана в паметта му, и наблюдаваше изпълнението й. А хората наблюдаваха него: ако нещо не бе наред, те щяха веднага да поемат управлението на кораба. Първото включване продължи десет минути; след това Хал докладва, че „Дискъвъри“ е навлязъл в трансферна орбита. Още щом радарът и оптичната апаратура на „Леонов“ го потвърдиха, другият кораб се включи в същата траектория. Бяха направени две незначителни корекции по време на маневрата; после, три часа и петнайсет минути по-късно, и двата пристигнаха благополучно в първата точка на Лагранж, „Ел-1“ — на 10 500 километра по-горе по невидимата линия, свързваща центъра на Йо с този на Юпитер.
Хал се държа безукорно, а Чандра прояви непогрешими изблици на такива чисто човешки емоции като например задоволство и дори радост. Ала по това време мислите на всички се рееха в друга посока: „Големия брат“, тоест „Загадка“, бе само на сто километра разстояние.
Дори от тази дистанция тя изглеждаше по-голяма от Луната, гледана от Земята, и шокиращо неестествена в своето геометрично съвършенство, характеризиращо се с правите си контури. Би трябвало да бъде съвсем невидима на фона на космическото пространство, но бягащите облаци над Юпитер, на 350 000 километра по-долу, караха релефът й драматично да изпъква. Облаците създаваха илюзията, че след като вече веднъж е видял планетата, човек не може да се откаже от нея. Тъй като нямаше начин, по който да се прецени на око истинското му местонахождение, „Големия брат“ често изглеждаше като широко зинал люк, разположен върху видимата повърхност на Юпитер.
Нямаше причина да предполагат, че сто километра биха били по-безопасни отколкото десет, или по-опасни отколкото хиляда; просто от психологическа гледна точка изглеждаше правилно да се извършат първи наблюдения. От това разстояние корабните телескопи биха могли да открият подробности с размери няколко сантиметра в диаметър, ала нямаше нищо такова. „Големия брат“ като че ли бе съвършено гладък; което бе невероятно за всяко нещо, оцеляло след милиони години бомбардировки с космически метеорити.