Нямаше никакви книги, нямаше дори хартия и молив върху писалището. Ала Чандра можеше да получи достъп до всички книги във всички библиотеки на света само с едно докосване на пръстите — екранът му служеше и за справочник, и за бележник. Дори черната дъска се използваше само за посетители; последната полуизтрита диаграма датираше отпреди три седмици.
Доктор Чандра запали една от отровните пури, които си бе донесъл от Мадрас и за които повечето хора смятаха, и с пълно право, че са единственият му порок. Радиото никога не се изключваше; той провери дали върху екрана не проблясква някое важно съобщение, после изрече в микрофона:
— Добро утро, Сал. Нищо ново ли нямаш за мен?
— Не, доктор Чандра. А вие?
Гласът можеше да принадлежи на всяка образована индийка, учила в Съединените щати и в собствената си страна. Отначало акцентът на Сал не бе такъв, ала впоследствие той бе придобил много от интонациите на Чандра.
Ученият набра един код на таблото, като включи Сал на най-висока степен. Никой не знаеше, че той говори на компютъра, както никога не е говорил на човешко същество. Нямаше значение, че Сал всъщност разбираше само част от онова, което той му казваше; отговорите му бяха тъй убедителни, че дори създателят му понякога му вярваше. Всъщност той го желаеше; това тайно общуване му помагаше да запази умственото си равновесие, дори здравия си разум.
— Често си ми казвал, Сал, че не можем да разрешим задачата с аномалното поведение на Хал без повече информация. Но как бихме могли да получим тази информация?
— Съвсем очевидно е. Някой трябва да се върне на „Дискъвъри“.
— Точно така. Струва ми се, че и това ще стане, при това по-скоро, отколкото очакваме.
— Радвам се да го чуя.
— Знаех, че ще се зарадваш — отвърна Чандра и беше убеден в това. Отдавна бе престанал да общува с губещата значимостта си група философи, които твърдяха, че всъщност компютрите не можели да изпитват чувства и че само се престрували.
„Ако можеш да ми докажеш, че ти не се преструваш на ядосан, — бе заявил веднъж на един такъв критик, — ще взема думите ти на сериозно.“ В този миг опонентът му си бе поставил маска на удивително убедителен гняв.
— А сега искам да проуча една друга възможност — продължи Чандра. — Диагнозата е само първата стъпка. Процесът не е завършен, ако не води до излекуване.
— Вярваш, че Хал може да възобнови нормалните си функции?
— Надявам се. Не знам. Повредата може и да е невъзвратима, и да има голяма загуба на паметта.
Той се замисли и млъкна, дръпна няколко пъти от пурата си, издуха изящно кръгче дим в широкоъгловите лещи на Сал. Никое човешко същество не би приело подобен жест като приятелски; това бе още едно предимство на общуването с компютри.
— Имам нужда от помощта ти, Сал.
— Разбира се, доктор Чандра.
— Вероятно ще има рискове.
— Какво искате да кажете?
— Предлагам да се демонтират някои от веригите ти, по-специално онези, които осигуряват по-прецизни функции. Това тревожи ли те?
— Не ми е възможно да отговоря на въпроса, без да разполагам с по-точна информация.
— Много добре. Тогава ще поставя въпроса така. Функционираш без прекъсване, откакто те включихме за първи път, нали?
— Правилно.
— В същото време знаеш, че за нас, човешките същества, това е невъзможно. Имаме нужда от сън — почти пълно прекъсване на умствените ни функции, поне на равнището на съзнанието.
— Известно ми е. Но не го разбирам.
— Е, може би ще се наложи да изпиташ нещо подобно на човешкия сън. Възможно е да стане така, че времето да мине, а ти изобщо да не разбереш. И когато провериш вътрешния си часовник, ще откриеш, че има празноти в паметта ти. Това е всичко.
— Но вие казахте, че може би ще има известен риск. Какъв е той?
— Съществува съвсем малка вероятност — невъзможно е да се изчисли, — но когато отново свържа веригата, може да се появят промени в личността ти, в бъдещото ти поведение. Може да се почувстваш по различен начин. Не непременно по-добър или по-лош.
— Не разбирам какво говорите.
— Съжалявам, може и нищо да не значи. Така че не се тревожи. А сега те моля да откриеш нов файл — ето името. — С помощта на клавишите Чандра напечата името „Феникс“.
— Знаеш ли какво е това? — попита той Сал.
Компютърът отговори без забележима пауза:
— В енциклопедията съществуват двайсет и пет обяснения.
— Кое от тях мислиш, че е най-подходящо?
— Учителят на Ахил?
— Интересно. Това не ми беше известно. Опитай пак.
— Митична птица, която се възражда из пепелта на своя предишен живот.