Той насочи пистолета към нея и стреля.
— Не! — изкрещя Фостър.
Куршумът я улучи право в гърдите.
Аз понечих да се хвърля върху него, но той се обърна с оръжието към мен. Колийн дишаше с мъка. При всяко издишване от устата й бликаше кръв. Вместо гняв погледът й вече изразяваше уплаха. Не можех да направя нищо за, нея, освен да я гледам как умира. Фостър се опита да се изправи на крака, но с вързани на гърба ръце не беше лесно. Тя гледаше към мен; очите й молеха за помощ. После се завъртяха нагоре и тя се просна по лице на цимента.
Лицето на Фостър беше изкривено от шока.
Вниманието на Валдес беше раздвоено между него и Колийн.
В мен изригна такава ярост, каквато не бях изпитвал през живота си. Неконтролируема. Потискаща всякакво чувство за страх, докато съзнанието ми се фокусира в едно-едничко нещо.
В атаката.
Аз се хвърлих върху Валдес.
54
В момента, в който телата ни се сблъскаха, дясната ми ръка посегна към пистолета му. Валдес реагира на нападението ми след моментно объркване — достатъчно, за да го поваля на земята. Питах се дали някой е чул изстрела и дали са вдигнали парка под тревога. Силните шумове бяха нещо нормално тук, а пък този идваше от строителна площадка.
Двамата се строполихме върху настилката.
Аз стиснах ръката му с пистолета и я ударих няколко пъти в цимента, докато оръжието не отхвръкна встрани. Валдес ме оттласна от себе си, пропълзя и сграбчи от земята парче арматурно желязо. С периферното си зрение видях как Фостър се мъчи да отиде до Колийн, която нито помръдваше, нито издаваше звук. Валдес замахна с металния прът към мен. Аз отстъпвах крачка по крачка назад, избягвайки свистящия връх на желязото, докато накрая не се озовах с гръб до една от стените. Стиснал пръта в две ръце, Валдес го вдигна над главата си, за да го стовари върху мен, но аз избягнах удара.
Като го ритнах в гръдния кош.
Той залитна назад, но запази равновесие и реши просто да запрати желязото по мен. То профуча във въздуха и ме удари в хълбока — за щастие, не с острия си връх, който би могъл да ми причини сериозни наранявания. Макар ударът да беше с тъпото, изпитах адска болка. Паднах на земята.
Валдес побягна.
Наложих си да се изправя на крака.
Мощна вълна адреналин се разля по тялото ми. Болката, която бях изпитвал допреди миг, сякаш изчезна. Знаех, че това е илюзия, но се вкопчих в нея. Притичах до Фостър и освободих ръцете му, пристегнати с широко тиксо.
— Погрижи се за нея — казах му.
Огледах сенките наоколо, докато не открих пистолета до една купчина отпадъци. Наведох се и го грабнах, след което хукнах след Валдес.
Чух как дървената врата, през която бяхме минали, се отвори и после се затръшна. Минах през нея и се озовах обратно в парка; в далечината забелязах Валдес, който се беше смесил с тълпата. Дъждът беше спрял, но топлият въздух беше изпълнен с невидима пара. Хората се радваха на лятната вечер.
Валдес се беше насочил към една въртележка, където пътят се разклоняваше — можеше да тръгне вляво или вдясно. Изключено беше да стрелям по него. Той подмина въртележката и зави вляво към Замъка на Пепеляшка, осветен през нощта в цялото си великолепие. Покрит мост пресичаше извисяващата се нагоре конструкция. Сетих се, че от другата страна се намираше централният площад със статуята на Дисни, откъдето бе започнало всичко. Трупът на Нейт сигурно още беше там, заобиколен от полиция и паркова охрана. Валдес явно също се бе досетил за това, защото зави вдясно и предпочете да остане от отсамната страна на замъка, далече от суматохата оттатък.
Продължавахме да се движим напред, подминавайки разни други атракции.
„Светът е малък“. „Къщата на духовете“. „Залата на президентите“. Бяхме се върнали до „Земята на Дивия запад“, когато той внезапно изчезна в един от покритите мостове, които бях забелязал по-рано, отвеждащи към „Земята на приключенията“.
Аз продължих да тичам напред, на трийсетина метра след него.
Преминах по покрития мост и зърнах Валдес, който се беше насочил към „Разходка в джунглата“ и в този момент влизаше в дървен павилион, наподобяващ нещо като военен преден пост от минали времена, където се беше образувала опашка от чакащи реда си да се включат в обиколката. От другата страна на старинната на вид сграда се виждаха проблясващи светлини и водна повърхност; чуваше се шум от форсирани двигатели на пристигащи и отпътуващи лодки.