Виждах, че го боли да си спомня за това. Каквото и да бе измъчвало съвестта му, беше на път да изскочи на повърхността. Изражението на лицето, тонът, дори стойката на тялото му показваха, че говори истината.
— През януари шейсет и осма Мартин разказа на Корета за любовните си афери. Тя отдавна знаеше в душата си, че той кръшка, още отпреди от ФБР да й бяха пратили онези записи. С времето двамата се бяха отдалечили. Много хора не си даваха сметка, че при цялата си напредничавост по въпросите на расовите отношения вкъщи Мартин е отявлен сексист. Той смяташе, че мястото на жената е да ражда и да отглежда деца. Докато Корета се стремеше към по-активна роля. Тя искаше да пътува с него. Той живееше под прожекторите, а това в известна степен я унижаваше. Заплатата му не беше висока, а Мартин не приемаше пари и подаръци от никого. Той дари за благотворителност дори петдесет и четирите хиляди долара от Нобеловата си награда, които тя се надяваше да спестят за образованието на децата. Двамата никога не ходеха на почивки и рядко излизаха заедно, за да се видят с хора. Неговият живот беше Движението, но Движението беше започнало да го изоставя.
Никога преди не бях чувал тези подробности за живота на Кинг.
— Когато се срещнахме за пръв път, ти ме пита що за човек е бил Мартин. Аз ти казах: огнена личност, със силно его. Жаден за признание, за обожание и респект. Всичко това е така. Спомням си, когато в началото на шейсет и осма според едно допитване на „Галъп“ той беше изпаднал от челната десетка на най-обичаните американци, това дълбоко го нарани. По онова време и „Християнски лидери“ вече не събираше толкова много средства от дарения заради антивоенните му позиции. Университетите оттегляха поканите си за лекции. Издателите не се надпреварваха да сключват договори за книги с него. Като цяло, Движението за граждански права се бе разделило на две фракции: онези, които се придържаха към линията на неподчинение без насилие, и другите, които призоваваха за по-радикални действия. Насилието започваше да взема превес, а от това Мартин го болеше душата. Когато пристигнахме в Мемфис на трети април шейсет и осма, той вече беше политически труп.
Аз посочих с пръст магнетофона.
— Какво е това?
— След малко — отвърна той. — Първо искам да разбереш някои неща.
Кимнах. Засега той имаше думата.
— На записа си чул да казвам на Джансън за срещата на „Християнски лидери“ в Атланта на трийсети март. Всички бяха там. Страстите бяха нажежени. Мартин искаше да се върне в Мемфис, после да се готви за Марша на бедните във Вашингтон. Всички останали бяха против, предпочитаха друга тактика. Той си тръгна от сградата бесен, по-ядосан, отколкото някога го бях виждал. Няколко часа след това ми позвъни и каза, че идва. Дойде, поговорихме около час. Беше донесъл магнетофон и записа всяка дума.
Усетих как нещо сякаш ме стисна за гърлото.
— Държеше да няма после въпроси. Да няма недоразумения. Допускаше, че къщата ми не се подслушва, което беше истина. — Той посочи магнетофона. — Това тук е оригиналният запис от въпросния ден.
Фостър седна до масата.
Аз също.
58
Кинг: Бен, мина вече година, откакто застанах на амвона в църквата в Ривърсайд и заклеймих войната. Сега три четвърти от американците смятат, че това е било грешка. Близо шейсет процента от негрите са на същото мнение.
Фостър: Кога изобщо си се интересувал от общественото мнение? Цялото движение е в противоречие с всичко, което се смята за популярно в тази страна.
Кинг: „Ти си проповедник, не политик. Не преигравай.“ „Ти си Нобелов лауреат и твоето мнение за расовите взаимоотношения се чува по целия свят.“ „Лидер на нашите.“ „Защо ти трябва да рискуваш всичко това, като заемаш позиция по въпрос, който няма нищо общо с нашите цели?“ Това са въпросите, които ми се задават отново и отново.
[ПАУЗА]
Кинг: През последната година аз си задавам същите въпроси. Сгреших ли, Бен? Нима здравият разум ме е напуснал? С цялото си същество вярвам, че тази война е грешка. Би било грях да си мълча. Лошото е обаче, че антивоенните протести почти винаги се израждат в насилие. Разбирам защо става това. Безсилието поражда склонност към агресия. Аз просто не мога да стигна до душите на тези млади хора въпреки съпричастността ми с всичко, което изпитват. Ние се разминаваме единствено в тактиката. Мога да се поставя на тяхно място, чувствам се млад с тях, усещам болката им. Но системата ни души. И тях, и нас.