Фостър: Едва ли е цялата система. Части от нея работят в наша полза. Другите можеш да ги вразумиш.
Кинг: Не. Опитвал съм се и виж докъде стигнахме. Истината е, че живеем в една провалена система. Капитализмът никога няма да допусне равномерно разпределение на благата. Едно привилегировано малцинство ще си бъде богато извън границите на човешкото въображение, а почти всички останали са осъдени на някакво равнище на бедност.
Фостър: Но имаме и успехи. Десегрегацията е вече реалност.
Кинг: Започвам да си мисля, че докато се интегрираме, покривът над главата ни гори.
Фостър: И какво би желал да направим?
Кинг: Време е, Бен, да станем пожарникари.
[ПАУЗА]
Фостър: Не, не. Само това не.
Кинг: Говорихме вече надълго и нашироко по въпроса. Ти знаеше, че този ден ще настъпи.
Фостър: Не искам да говорим за това.
Кинг: Бен, жизненоважно е да ме изслушаш. Не мислиш ли, че съм обмислил това от всички възможни страни? През последните месеци не мисля за нищо друго. Не виждаш ли колко ми е тежко? Не забравяй и че не си ти този, който ще умре.
Фостър: Не е нужно да умираш.
Кинг: Няма друг начин. Виждаш пред какво сме изправени. „Християнски лидери „е в опасност. Аз искам да продължаваме напред, да не се отклоняваме от курса, да се върнем в Мемфис, да се борим с бедността. Всичките ми помощници, сътрудници, приятели, всеки е на различно мнение. Дори ти имаш съмнения. Беше време, когато нищо от това не би ме разколебало. Но вече не е така. Достатъчно съм проницателен, за да видя, че светът се е променил.
Фостър: Благодарение на теб. Ти го промени. Ти се изправи срещу омразата и не отстъпи и крачка назад. Аз бях до теб в Селма, Бирмингам, Сейнт Огъстин. Ти направи тези победи възможни.
Кинг: Нищо не съм постигнал сам. Много хора се жертваха в тази борба. Все още ми е жал за онези младежи в Сейнт Огъстин, които прекараха три месеца в затвора само защото се бяха опитали да си поръчат обяд. Толкова много хора, Бен. Повече, отколкото някога съм можел да си представя. И всички дадоха по нещо от себе си.
Фостър: Не е сега моментът.
Кинг: От години чувам една и съща дума: изчакай. Тя отеква болезнено познато в ушите на всеки чернокож. Изчакай до догодина. Изчакай да минат изборите. Изчакай да се успокоят нещата. „Изчакай „почти винаги означава „никога". Аз нямам намерение да чакам повече.
Фостър: Не мога да направя това, Мартин. Няма да го направя.
Кинг: Хувър няма да се спре. Той мрази мен, теб, мрази всички ни в това движение. Разполага с огромна агентура и пет пари не дава за Конституцията и законите. Трябва да атакуваме проблема от позиция, която не е очаквал.
Фостър: Те всяко нещо свързват с комунизма. Джансън само за това говори. Иска да научава всичко, което би могло да послужи като доказателство за червено влияние.
Кинг: „Капка червена боя, после още една и още една, докато цялата страна не почервенее. „Това е тяхното мислене. Но това е само дим, зад който се крие истинският огън, изгарящ душите им. Те ни атакуват, Бен, защото ни мразят. Мразят ни, защото не сме като тях. Това няма да изчезне от само себе си. Има само един начин да ги спрем.
Фостър: И все пак не мога да го направя. Не мога да ти помогна да умреш.
Кинг: Затова целият ни разговор се записва. Искам светът да научи, че ти си извършил това, което съм поискал от теб. В никакъв случай не си служил на тях. Направил си го, защото аз съм ти казал. Защото през всичките тези години си бил мой приятел.
Фостър: Мартин, това не променя нищо за мен.