Кинг: Ние започнахме това дело преди много месеци. Още тогава се разбрахме какво трябва в крайна сметка да направим. За да бъде всичко надлежно документирано, искам да припомня какво точно се случи.
[ПАУЗА]
Кинг: Подозирах, че сред нас има хора, които шпионират за ФБР. Хора, близки до мен. Помолих Бен Фостър да разследва и да установи дали това е така. Той изпълни молбата ми и докладва, че поне трима души са били вербувани от един агент на ФБР на име Джеймс Джансън. Вместо да изоблича предателите, аз реших да ги използвам в наша полза. Помолих Бен да се свърже с Джансън и да направи така, че да бъде вербуван като шпионин, като използва факта, че бе разкрил другите трима, без да ми докладва самоличността им. Продължаващият приток на информация от тримата трябваше да послужи като доказателство за добрите му намерения. За няколко месеца Бен предоставяше с мое знание на агент Джансън допълнителна информация за мен и нашата дейност. Вярно и точно ли е всичко, което казах дотук?
Фостър: Всяка дума.
[ПАУЗА]
Кинг: По мое настояване Бен започнал да насочва разговорите с агент Джансън към една по-мрачна тема. Никой от нас не е безгрешен. Грехът на Бен е, че е затънал в дългове, така че за него не било проблем да убеди Джансън в нуждата си от пари. Освен това той накарал Джансън да си мисли, че е готов да предаде и мен, и Движението. Че ме е презрял. Заради залитанията ми по жени, заради моя алкохолизъм ме смятал за лицемер. За човек, недостоен да води чернокожите. Освен това убедил Джансън, че и други мислят като него. Но в същото време подчертал, че няма никога да се откажа от Движението. Опитите на Хувър да ме очерня и сплашва никога няма да успеят. Дори онези отвратителни записи, които бе изпратил у дома и които жена ми чу, дори бележката, с която ме подтикваше към самоубийство като единствен достоен изход, няма да му свършат работа. Ако искат да се отърват от мен, ще се наложи да ме убият. Дотук вярно ли е всичко, както го предадох?
Фостър: Да, с една поправка. Отначало те се съмняваха в мотивите ми, питаха се защо върша това. Но аз неотклонно вдигах цената за сътрудничеството си и те я плащаха. Накрая повярваха, че съм това, за което се представям.
Кинг: Защото са искали да ти повярват. Не, това не е точно казано. Защото е трябвало да ти повярват. Искам да подчертая, че всеки долар, който ти плащаха от ФБР, отиде за погасяване на дълговете ти. До момента става дума за малко над двайсет и две хиляди долара. Това бе нужно, за да придаваме достоверност на историята, която бяхме измислили. Прахосничеството на Бен, склонността му към хазарт, всички факти, които си бяха налице още преди да започне това. За тях не беше проблем да те разследват и да се убедят, че казваш истината.
[ПАУЗА]
Кинг: От миналия октомври до ден-днешен Бен не е преставал да сее семето на насилието в съзнанието им. Всичко това ставаше по мое настояване. Не беше никак трудно. Тези хора ме ненавиждат от дъното на душата си. Желая ли сам смъртта си? Не, ни най-малко. Но си дадох сметка, че за да може Движението да направи скок напред, да премине към нова фаза, аз трябва да умра. Християнството само по себе си има за основа смъртта на Исус, Божия син. Неговата саможертва на кръста е била нещото, което е дало тласък на последователите му. Не искам да кажа, изобщо не намеквам, че по нещо приличам на Исус. Напротив. Аз съм човек, пълен с грехове. Но съм твърдо решен да спечеля войната, която ми се струва, че съм роден да водя. Не мога да допусна и няма да допусна всичко онова, което с такива усилия съм постигнал, да бъде унищожено. За мен е ясно, че не мога да довърша мисията си в този живот. Но в смъртта си може и да успея.
59
Фостър изключи магнетофона.
Аз седях на масата в шок. Той сякаш усети недоумението ми.
— Мартин искаше да умре — каза Фостър. — Всичко беше негова инсценировка.
Ако не беше записът, щях да го помисля за побъркан. Но характерният глас на Кинг беше изложил намеренията си извън всякакво съмнение.
— Тогава аз имах много резерви. Ти сам чу, че се опитвах да му възразя. Едва десетилетия по-късно, когато архивите на ФБР най-после бяха разсекретени, разбрах, че Мартин е бил прав. В началото на шейсет и осма Хувър бе засилил наблюдението върху него и отново бе започнал да разпалва страховете на белите с кампании за оклеветяването му. Това беше станало толкова очевидно, че „Уошингтън Поуст“ публикува изобличителна статия по въпроса. Сега знаем, че през февруари Хувър е поискал допълнителни правомощия за подслушване на телефонните му разговори. Но министърът на правосъдието отказал. Затова Хувър изработил поредно фалшиво досие за очерняне на Мартин, с което да убеди началниците си каква заплаха е той за Америка. В него се разправяло за нови сексуални прегрешения и възможно комунистическо влияние. Хувър разпратил копия от документа до министъра на правосъдието, до Държавния департамент, ЦРУ, президента, дори до военните. За пореден път му било наредено: никакво подслушване повече. Но той продължил. Мартин беше прав. Хувър никога нямаше да го остави на мира.