— И никой от тях нямаше представа какво всъщност се бе случило?
Той поклати глава.
— Онази стара поговорка се оказа вярна. На купувача му трябват сто очи, на продавача само едно. Слава богу, Джансън така и не разрови достатъчно надълбоко, за да разбере, че е бил изигран. Мартин казваше, че си падам малко лъв, но повече лисица.
Аз се усмихнах.
— След смъртта на Мартин и от ФБР ме оставиха на мира. Дадоха ми монетата и ми казаха да изчезвам. И тогава реших да се върна към попрището на проповедник. Междувременно се бях променил. Бях станал различен. Смъртта на Мартин ме беше преобразила. Бях нов човек. И се харесвах.
Нужни ми бяха подробности, затова реших да го поразпитам още малко.
— А защо точно в Мемфис?
— Мартин не искаше това да стане в Атланта. Семейството му живееше наблизо. Освен това искаше да умре в драматичен момент. Смъртта му да значи нещо. Мемфис му се струваше идеален за целта. Напрежението беше високо. Опасността реална. Като се замисля сега, съдбата също беше на наша страна. Вечерта на 3 април, преди да си легне, той ми поръча да подготвя всичко за 6 вечерта на следващия ден. Каза, че нарочно ще излезе за няколко минути на балкона на „Лорейн“. Като идеална мишена. И аз казах на Джансън кога и къде и да бъде готов, ако му се представи възможност. Разбира се, знаех, че възможност ще има.
Можех само да си представям каква смелост се е изисквала за това.
— За вечерта на трети беше планиран голям митинг. Времето беше лошо. Дъжд, който заплашваше да премине в торнадо. Мартин се бореше с настинка и беше леко потиснат, както можеш да си представиш, затова реши да не ходи. Вместо него отиде Абърнати, за да говори пред множеството, но хората настояваха да чуят Мартин. Скандираха името му. Така че Ралф позвъни в „Лорейн“. Мартин вече спеше. Аз вдигнах телефона и по настояване на Ралф отидох да го събудя. Той се трогна, че толкова много хора искат да го видят, облече се и двамата отидохме.
Беше изумително усещане да чуя този урок по история, видян през очите на събеседника си, запечатан дълбоко в съзнанието му.
— Когато стигнахме, се изви ужасна буря с гръмотевици. Дъждът плющеше по покрива. Святкаше и гърмеше. Беше едва ли не като Библейския потоп, като специални ефекти от филм на ужасите. Мартин застана на амвона и настана мъртвешка тишина. Имай предвид, че той изобщо не смяташе да участва, не беше подготвил изказване. Думите му извираха направо от сърцето. Беше минала близо година, откакто бе заклеймил войната, и оттогава репутацията му се беше сринала почти до нула. Животът му отиваше към края си. Знаеше, че куршум, изстрелян от бял човек, ще го покоси в шест часа следващата вечер. Чел ли си някъде какво каза въпросната вечер? Защо я наричат Речта от планинския връх?
Поклатих глава.
Фостър стана от масата и излезе за момент от стаята. Когато се върна, носеше книга, съдържаща публикуваните трудове на Мартин Лутър Кинг. Отвори я на съответната страница и ми я подаде.
Аз се зачетох.
60
Нещо става в Мемфис. Нещо става в нашия свят.
А знаете ли, ако сега бях застанал в началото на летоброенето и можех да обхвана с поглед панорамата на цялата човешка история до този момент и ако Всевишният ми кажеше: „Мартин Лутър Кинг, в коя епоха би желал да живееш?“ Колкото и да е странно, аз бих се обърнал към Всевишния и бих му казал: „Ако ми разрешиш да поживея само няколко години във втората половина на двайсети век ще бъда доволен“.
Странно изказване, защото светът е напълно объркан. Нацията ни е болна. Земята ни е в беда. Навсякъде цари объркване.
Странно изказване, наистина.
Но аз някак си знам, че само когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите. А аз виждам Божието дело в този период на двайсети век, как хората по някакъв странен начин реагират.
Нещо се случва в нашия свят.
Човешките маси се надигат. А където и да се съберат днес, техният вик е един и същ. Ние искаме да сме свободни. И така, аз съм доволен, че Бог ми даде възможност да живея в този период, за да видя какво се случва.
Доволен съм, че ми даде възможност да се намирам в Мемфис.
И така, какво значи всичко това в този величав период от историята?
Означава, че трябва да останем обединени. Да останем обединени и да запазим единството си. Нали знаете, че когато фараонът искал да продължи периода на робството в Египет, той имал любима формула.