Няма смисъл да споря, затова вземам четирите предмета от масичката и тръгвам към вратата. Стъпките ми глъхнат в тънкия килим, постлан върху дъсчения под.
— Пази се — казва Фостър.
Аз се спирам, обръщам се и отговарям:
— И ти.
След което си тръгвам, като затварям вратата след себе си. На няколко километра от там осветените кули на Атланта се очертават на фона на нощното небе. Наоколо Обърн тъне в тишина. Слизам по няколкото стъпала от верандата и на тротоара завивам наляво по Обърн Авеню. Няколко коли ме подминават.
Чувам изстрел. Приглушен от дървените ламперии.
Спирам се и гледам към дома на Кинг.
Бенджамин Фостър вече го няма.
Доколкото ми е известно, аз съм единственият, който знае нещо. Брус Лейл изчезна без следа. Дали е жив? Никой не знае. В ръката си държа касетата, двете ролки и флашката.
Разчитам на теб да вземеш вярното решение.
Продължавам да крача напред, пресичам близката пряка и навлизам в парка около Кинг Сентър. Завивам наляво и следвам бетонната алея към задния вход. Голям осветен фонтан разделя сградите една от друга. В едната се намират библиотеката и архивите — най-голямото хранилище на оригинални документи за живота на Мартин Лутър Кинг и американското движение за граждански права в света. Тук са всички книжа на Кинг, както и тези на „Християнски лидери“ и на останалите по-важни организации за граждански права. Съхранени за вечни времена. Много хора са се опитвали да заглушат тези гласове от миналото, но всичките безуспешно.
Не спирам да крача, в този ранен час наоколо няма жива душа, и стигам до другия край на фонтана. След смъртта си Кинг бил откаран с обикновена фермерска каруца, теглена от мулета, до едно местно гробище в Атланта. След време останките му били преместени тук, в института, носещ неговото име, и положени до тези на съпругата му Корета. Надгробната им плоча е от мрамор, добит от Джорджия, и се намира в центъра на фонтана, като непреходно напомняне за неговите корени. Спирам се и я гледам; белият мрамор е осветен през нощта, надписът се вижда ясно:
Преп. Мартин Лутър Кинг-младши
1929–1968
НАЙ-ПОСЛЕ СВОБОДЕН,
НАЙ-ПОСЛЕ СВОБОДЕН,
БЛАГОДАРЯ ТИ, ВСЕСИЛНИ БОЖЕ,
ЧЕ НАЙ-ПОСЛЕ СЪМ СВОБОДЕН.
Да, наистина, оттогава има голям напредък в междурасовите отношения. Премахването на законите за расовата сегрегация и на „разделени, но равни“; интеграцията на училищата, справедливата жилищна политика, равните права на трудова заетост. Историята показва, че след Ейбрахам Линкълн Мартин Лутър Кинг е човекът, направил най-много за постигане на социална промяна в Америка. Неговите мотиви, макар и спорни приживе, стават ясни след смъртта му. Без съмнение Кинг е поддържал деликатен баланс между морал и политика. Но като цяло е успял да запази репутацията си неопетнена. Неговото наследство е точно такова, както го бе описал Фостър. Надежда и любопитство. Чел съм много книги за живота и делото му, като между другото попаднах на една негова мисъл, която изглежда особено актуална в днешно време: „Нация или цивилизация, която продължава да произвежда мекушави и манипулируеми хора, купува собствената си духовна смърт на изплащане“.
Бенджамин Фостър не беше нито мекушав, нито лесно манипулируем. Той се бе нагърбил с чудовищна отговорност, вменена против волята му от човек, на когото не би могъл да откаже.
Запитах се: а какво ли би си помислил Кинг за нас днес?
Безработицата при малцинствата се колебае около стойности, три пъти по-високи от тези при белите. Личното богатство на средния афроамериканец възлиза на около 6000 долара в сравнение със 110 000 за средния бял. Усредненият годишен доход на едно черно домакинство е с около 55 000 долара по-нисък, отколкото на бяло. Епидемията от шокиращи смъртни случаи сред чернокожи роди „Черният живот има значение“ — масово движение, което напомня нещо, създадено от самия Мартин Лутър Кинг. Бедността остава вездесъща и почти нищо не се прави за премахването й — факт, който Кинг със сигурност би сметнал за ужасно разочароващ.
И това не е само в Америка. А в целия свят.
В бедността няма нищо ново. Новото е, че вече разполагаме с ресурсите за нейното премахване.
Това са думи на Кинг. Мъдри и тогава, и сега.
Гледам надгробния камък и търся отговори. Каква би била ползата, ако се разкрие онова, което знам? Противниците на Кинг ще си останат такива, докато поддръжниците му ще видят вярата си в него разклатена. Дали ще се почувстват манипулирани? Използвани? Дали ще осъзнаят саможертвата, която е направил? Защото е било именно това. Върховната саможертва.