Кинг е дал живота си, за да остане посланието му безсмъртно. Както е и станало.
Всяко движение си иска своя герой. Независимо колко е неочакван или принуден от обстоятелствата.
Обръщам се към вечния огън, който гори зад гърба ми. Пристъпвам към него и прочитам надписа върху плочата в основата му.
ТОЗИ ВЕЧЕН ОГЪН СИМВОЛИЗИРА
ПРОДЪЛЖАВАЩИТЕ УСИЛИЯ
ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ
НА ИДЕИТЕ НА ДОКТОР КИНГ ЗА
„ОБЩНОСТ ОТ ОБИЧАНИ ХОРА“,
ИЗИСКВАЩИ ТРАЙНА ЛИЧНА
АНГАЖИРАНОСТ,
КОЯТО ДА НЕ ОТСЛАБВА, КОГАТО
СРЕЩНЕ ПРЕПЯТСТВИЯ.
Така е. Много хора биха се съгласили, че историята е важно нещо. Също и истината. Но понякога е по-добре някои неща да останат недоизказани. Ако разкрия онова, което знам, ще пусна гъст облак дим около горящия бездруго огън, с който ще прикрия самите пламъци.
А този пламък не може да бъде скрит.
Струва ми се безсмислено да отвличам общественото внимание от наследството на Кинг. Защо да наливам вода в мелницата на критиците му? Делото трябва да продължи. Да, спечелени са някои битки, но войната не е приключила. Кинг е предоставил единствено на Фостър избора как да постъпи след изтичането на петдесетте години.
Сега този дълг се прехвърли на мен.
Аз хвърлям четирите предмета в ръката си в пламъците на Вечния огън.
Двете стари магнетофонни ленти изгарят мигновено, докато за касетата и флашката е нужно малко повече време. Но скоро и от тях остава само разтопена овъглена пластмаса. Неразпознаваема. Безполезна.
Преди да се отдалеча, аз шепна на Кинг и Фостър, и на всичките неспокойни духове, които със сигурност бродят около това свято място.
Три думи. Които може би все още значат нещо.
„Най-после свободен.“
Бележки на автора
Идеята за тази книга се въртеше в главата ми повече от десетилетие, но аз отлагах написването й до 2018-а, когато е 50-ата годишнина от убийството на Кинг. Това е и първият ми новобрански опит за мащабно произведение с размерите на роман, написано изцяло в първо лице. Винаги преди съм използвал няколко гледни точки (обикновено от три до пет), за да разкажа една история. Този път всичко върви от името на Котън, с когото се сближихме доста покрай споделените си преживявания.
Време е да отделим фактите от художествената измислица.
Тази история е един художествен пътепис на Флорида, включващ Джаксънвил, Кий Уест, Порт Маяка, езерото Окичоби, Палм Бийч, Нептюн Бийч, Мелбърн, Стюарт, Сейнт Огъстин, Старк, Гейнсвил, Майканопи, Орландо и Дисни Уърлд. Особено внимание е отделено на островите Драй Тортугас (глава 4 и 5). Ако никога не сте били там, определено си заслужава пътуването. Покрай южния бряг на Логърхед Кий (глава 7) действително има разпилени останки от потънали кораби. За жалост, Логърхед вече не изглежда така, както е описан в романа, тъй като почти всичките дървета там бяха изсечени до 2001 г.
От другите споменати места Форт Джеферсън е правдиво и достоверно описан (глава 10, 11 и 12), включително служебните и жилищните помещения, вътрешното пространство и крепостният ров с плуваща в него баракуда (видях такава с очите си), както и пристигащите и отпътуващи няколко пъти на ден хидроплани и яхти. Книжарницата „О. Бриски“ си е на мястото в Майканопи (глава 44). Що се отнася до Нептюн Бийч (непосредствено източно от Джаксънвил), „Сън Дог“ (глава 3) вече не съществува, но допреди 6 години си беше още там. Книжарница „Букмарк“ също е там, собственост на Рона и Буфърд Бринли. От 2003 г. насам с излизането на всеки мой роман ходя там за среща с читатели. Гробището на Порт Маяка (глава 15) е истинско, както и мемориалът на жертвите от урагана през 1928 г. Подобен мемориал се издига и в Уест Палм Бийч, Флорида (глава 15). Извън Флорида една от често споменаваните сгради в романа (Пролог, Епилог) е Мартин Лутър Кинг Сентър в Атланта, който включва родния дом на Кинг, баптистката църква, гробницата на Кинг и вечния огън.
Двойният орел от 1933 г., споменаван в романа, съществува. Монетата е най-рядката и ценна в света (струва много милиони), а притежанието и продажбата й са все така забранени от закона. Почти всички известни монети са издирени и местонахождението им се знае, но никой не може да каже със сигурност колко са изчезнали през 1933-та. Ако искате да видите такава с очите си, посетете Националната нумизматична колекция на „Смитсониън“ във Вашингтон, било на място или в интернет. Една чудесна книга по темата е „Двойният орел“ на Алисън Франкъл.