Някога около плаца в крепостните стени имало казарми, барутни погреби, офицерски помещения, складове. Сега руините им бяха обрасли в трева и дървета. Отвътре светът изглеждаше съвсем различно — високите стени, сводове и колонади закриваха хоризонта и човек можеше да забрави, че отвсякъде е заобиколен от океан. Представих си как през 50-те години на XIX в. армията е ползвала машинисти на парни кранове, дърводелци, ковачи, зидари, общи работници, каторжници, дори роби, за да построи крепостта. Офицерите водели със себе си целите си семейства, а сержантският състав — съпругите си. Навремето върху това тясно парче гола земя били наблъскани близо две хиляди души, като самото им оцеляване било съпроводено с ежедневни рискове.
Както моето сега.
Оглеждах се за офиса на парковата служба. Трябваше да намеря някого, да му кажа истината и да го помоля да ме свърже със Стефани Нел. Тук със сигурност имаха радиовръзка със сушата. Това беше най-умното, което можех да направя. Но част от мен вярваше на казаното от Валдес. Той не беше човек, когото можех да си позволя да ядосам. А и беше прав за това на кого можех да имам доверие. И, нещо още по-важно: исках да намеря Джим Джансън, както и да разбера какво ставаше в момента. Като най-прекият път към постигането на тези цели се наричаше Колийн Пери.
Вляво от мен видях врата с табелка: Паркова управа. Вътре ме посрещна услужлив млад мъж с униформа. Спартанският му офис беше вместен в една от оръдейните ниши; амбразурата му служеше за прозорец.
— Казвам се Малоун. Знам, че сте задържали Колийн Пери.
Реших да подходя директно, за да остана няколко минути насаме с Колийн, докато хората тук осмислят ситуацията.
— Жената, която открихме на Логърхед? Да, задържана е при нас.
— На какво основание?
— Навлизане в забранена зона и притежание на оръжие.
— Какво оръжие?
— Извинете, но какво ви интересува вас това?
Вече се питах кога ли този мъж ще се сети да ме прекъсне.
— Дойдох да се видя с нея и разбрах, че сте я задържали. Между другото, аз съм служител във Военния съд.
Извадих портфейла си и му показах военната си служебна карта и членската си книжка от адвокатската колегия.
— Въпросната жена военнослужеща ли е?
— На редовна служба — отвърнах аз и се върнах на темата: — Казахте, че имала оръжие. Какво по-точно?
Човекът изглеждаше объркан, не знаеше какво да прави. От честото си взаимодействие с нисшите чинове във военните бази знаех, че най-лесният начин да постигнеш онова, за което си дошъл, бе да се правиш на важен.
— Възникна ситуация — казах аз. — Госпожа Пери бе изпратена тук със секретна мисия, поради което е въоръжена. Днес край Логърхед се е взривила яхта, нали така?
— Да. Затова всички са там. Разследват случая.
— Тази експлозия е част от провеждащи се в момента оперативно-следствени действия на военните. Къде е госпожа Пери?
Той посочи с ръка към една от двете врати в дъното на кабинета си. И двете бяха тесни и ниски, с прозорчета от армирано стъкло.
— Заключена е там. Нямаме килии, което е смешно, тъй като цялата сграда някога е била затвор. Аз я държа под око.
— А къде е оръжието, което била носила със себе си?
— Вие май не вярвате, че е имала оръжие. Имаше. При мен е.
— Покажете ми го.
Той се направи на възмутен, сякаш искаше да ми докаже, че пистолет действително има. Точно реакцията, която очаквах. Нисшите чинове обичаха да доказват на висшестоящите, че и те могат в нещо да бъдат прави. Той отиде до затрупаното с книжа дървено бюро, отвори едно чекмедже и извади същия 9-милиметров пистолет, с който Колийн ме бе заплашвала.
Аз пристъпих към него.
— Дайте да го видя.
За мое изумление, идиотът ми го подаде. Огледах оръжието — беше без пълнител. Този мъж не беше чак толкова загубен, колкото изглеждаше.
— Не е зареден. Няма закон, забраняващ носенето на незаредено оръжие.
Той бръкна в чекмеджето и извади пълнителя.
— Дайте ми го — заповядах му аз.
Той се поколеба, после ми го подаде. Е, сега вече беше друго. След като някои от началниците ми бездруго ме обвиняваха, че съм луд и непредвидим, време бе да оправдая недоверието им. С един замах поставих пълнителя в оръжието, заредих патрон в цевта и насочих пистолета в главата му.