— Ченге ли си? — попитах я аз.
Тя кимна. Трябваше да се изненадам, но си дадох сметка, че тази жена бе запазила самообладание в труден момент като трениран боец.
— Това официална мисия ли е?
— Лична. Свързана с баща ми.
— Защо не каза на някого във форта, че си ченге?
— Тъкмо се канех да го направя, когато ти дойде да ме спасяваш.
Усетих в тона й саркастична нотка.
— Кой е баща ти?
— Преподобният Бенджамин Фостър, от баптистката църква в Орландо.
— Откъде го познава Валдес?
Тя бръкна в джоба си и извади монетата.
— Твоя е. Но онези папки отзад са мои. Това беше сделката, която направих с Валдес.
И тя пъхна монетата в джоба на панталона ми.
— Не работя за Валдес — казах аз.
— Сделката си е сделка. Освен това не искам повече тази монета.
Сега бе моментът да й кажа, че нямаше да й позволя да задържи куфарчето. Макар да нямах представа какво съдържаше, очевидно Валдес, Джансън и тази жена не биха се спрели пред нищо, за да го вземат. Освен това вече знаех, че Стефани Нел го иска, а какъв по-добър начин да впечатля новата си шефка от това да й доставя и монетата, и черното куфарче? Но нещо ми подсказваше, че няма да е никак лесно да надхитря Колийн Пери.
— Къде работиш?
— Окръг Ориндж. В Орландо. А ти?
— До вчера бях юрист във военноморския флот. Сега не съм сигурен какво съм. Мисля, че примамка.
Още бях ядосан заради измяната на Джансън, а се питах и каква част от информацията ми бе спестила Стефани Нел. През прозореца се виждаше само водна шир. Бяхме още на много километри от бреговете на Флорида.
— Виж дали няма някъде карти.
Тя порови тук-там и измъкна една.
Слава богу! Ако летяхме слепешката, щяхме да изхабим много гориво.
— Какво има при езерото Окичоби?
— Имам роднини там. Утре смятах да отида при тях.
След сделката с Валдес, когато папките са щели да бъдат вече у нея. Но междувременно нещата се бяха променили. За мен също, затова претеглих опциите, които имах. Да кацнем където и да било по крайбрежието би било проблем. Много хора и полиция. Край Окичоби също имаше хора, но в тази глуха провинция човек можеше да намери усамотение. Проблемът беше, че ако кацнехме близо до мястото, закъдето се бяхме запътили, това би било все едно да го обозначим със светеща червена лампичка.
И така, аз реших.
— Ще кацнем далече от твоите роднини — казах й. — После ще намерим начин да отидем при тях.
Когато езерото Окичоби се появи на хоризонта, стрелката за горивото беше почти на нула. Откакто летяхме над „Евърглейдс“, аз бях слязъл ниско над земята с надеждата да останем незабелязани за радарите. За момента никой не се бе опитал да се свърже с нас по радиото, нито бяхме забелязали наблизо други самолети или хеликоптери.
Езерото беше огромно. Около шейсет и пет на петдесет километра. С над три хиляди квадратни километра кристално бистри води, това беше второто по големина езеро в континенталните Съединени щати. Истинска Мека за рибари и любители на водните спортове. Освен това служеше като естествена граница между пет окръга, което означаваше много местна полиция от всички посоки.
— Карай на изток — нареди Колийн.
Оставайки на малка височина, аз изпълних указанието й. Край източния бряг на езерото минаваше асфалтов път.
— Това е федерално шосе четири-четири-едно — отбеляза тя. — Карай по него в посока север.
Коригирах курса леко вляво и поех по шосето, като поглеждах към стрелката на горивото. Скоро трябваше да кацнем някъде.
Отдолу се появи град.
— Порт Маяка — каза тя.
По бреговата линия се редяха къщи, подобно на островчета от океански архипелаг. Повечето бяха закрити от огромни дъбове, обрасли в повет. Тук-там по брега се приличаха на слънце алигатори.
— Къщата на родителите ми е на осем километра на север.
Това ми беше достатъчно.
Отнех газта и машината започна да се снижава за кацане. Повечето имоти по брега имаха собствени пристани, всеки от които би ни свършил работа. Спуснах се надолу до повърхността на водата, после навирих носа на самолета и понтоните леко докоснаха водата, която ни подхвърли във въздуха. След няколко подскока машината се закрепи на повърхността, а съпротивлението на понтоните уби скоростта ни. С тягата на витлото приближих самолета до един пристан, след което угасих двигателя и машината измина по инерция последните няколко метра до сушата.
Колийн отвори вратата си и скочи на пристана.