Аз разкопчах предпазните колани, пропълзях през съседната седалка и също стъпих на металната повърхност. Там имаше въже, омотано около една от вертикалните подпори, и аз привързах с него самолета. После бръкнах в кабината и извадих куфарчето; беше странно олекнало. Оловните тежести, за които ми бе споменал Валдес, ги нямаше. Което означаваше, че Джансън го е отварял. Но все пак нещо бе останало. Усещах го как хлопаше, когато разклатех куфарчето.
— Трябва ми телефон — каза Колийн.
Слязохме от пристана и тръгнахме към къщата, която изглеждаше празна. В алеята за коли нямаше паркиран автомобил. Не се виждаше жива душа. Жегата и високата влажност обвиваха всичко като мокро одеяло. Около нас закръжиха мухи, търсейки място за кацане върху мокрите ни от пот кожи. Колийн надникна през стъклото на задната врата.
— В кухнята има телефон.
Преди да успея да кажа каквото и да било, тя вдигна пистолета и счупи стъклото, после бръкна вътре и отвори с бравата. Към все по-дългия списък с провиненията ми току-що се бе прибавил и взлом. Реших да остана отвън, за да пазя, но я чувах какво говори по телефона. Поставих куфарчето върху градинската масичка на верандата, до люлките. Време бе да открия за какво беше цялата тази история.
Щракнах ключалките.
— Не прави това.
Обърнах се. Тя ме държеше на прицел с пистолета.
— Ще ме застреляш?
— Ако не затвориш веднага този капак, точно това ще направя.
14
— За малко не загубих живота си заради това куфарче — казах аз. — Искам да знам какво има в него.
Пистолетът оставаше неотклонно насочен към мен.
Взрях се в очите й, кафяви и непреклонни, като се питах какво ли измъчваше тази жена. Нещо не й даваше покой, това беше очевидно. Но аз нямах намерение да отстъпя.
— Работя за Министерството на правосъдието. И независимо дали това ти харесва или не, нямаш думата в случая.
— Нямаш представа на какво съм способна.
— Ти си ченге. Това ми стига. Не можеш да застреляш човек без причина.
Тя свали оръжието.
— Е, добре, хайде и двамата да хвърлим един поглед.
Това вече беше разумно. Аз отново се залових с куфарчето. Тя излезе от къщата и се приближи до масичката. Отворих капака. Вътре имаше няколко картонени папки. Очевидно стари, някога зелени, но избелели с времето, доста оръфани по ръбовете. Върху корицата на най-горната с дебел черен маркер бяха написани две думи:
ОФИЦЕРСКА ПЕШКА
Това нищо не ми говореше и аз я попитах:
— Знаеш ли за какво изобщо става дума?
Внезапно тишината бе нарушена от далечен вой на сирена и басовото туптене на ротори, разсичащи въздуха. Вдигнах глава и в далечината над езерото видях черната точка на фона на следобедното небе.
Хеликоптер. А сирената сигурно беше на местната полиция.
— Да се измитаме от тук — каза тя.
Не беше нужно да повтаря. Затръшнах капака, после грабнах куфарчето и двамата се затичахме към предния двор. Къщата беше далече от шосето, заобиколена от дървета, на самия бряг на езерото. От едната й страна имаше отделен гараж. Колийн изтича до прозорчето и надникна вътре.
— Тук има пикап!
— Действай!
Тя счупи стъклото, отвори прозореца и се промъкна вътре. Миг по-късно вратата на гаража се вдигна нагоре и се показа стар шевролет. Изтичах до шофьорската врата и я отворих, като поставих куфарчето върху единичната предна седалка. Колийн се качи от другата врата. Знаех какво трябва да направя — бръкнах под кормилния вал и напипах жиците на запалването. Пикапът беше доста стар модел и можеше да се запали чрез даване накъсо. Още като дете, във фермата за лук на дядо ми, се бях научил как да паля автомобили с голи ръце.
След като открих трите жици, аз ги откъснах от клемите им и допрях двете, които задействаха стартера. Двигателят изкашля и запали.
Завих жиците една към друга, затръшнах вратата и стиснах волана. Може би някой вече бе забелязал пристигането ни и бе сформирал група да ни посрещне, но аз нямах никакво желание да се запознавам с тях. Изкарах пикапа от гаража и дадох газ. Къщата и дърветата закриваха гледката към езерото, но по шума разбрах, че хеликоптерът е още далече. Сирените се приближаваха, но ние успяхме да стигнем до шосето, без да срещнем жива душа. Намалих скоростта, за да не привличаме внимание, тъй като не се знаеше откъде ще дойдат полицейските коли. Но така или иначе, не ги срещнахме. Излязохме на шосето и аз подкарах на север.
Спрях на паркинга пред един „Макдоналдс“ и наместих пикапа така, че съседните коли да го закриват.