— Колийн — казах й. — Аз не съм ти враг.
— Само защото веднъж ми спаси кожата във Форт Джеферсън, не значи, че си ми приятел.
— Но все някакво снизхождение съм заслужил.
Тя се усмихна. За пръв път.
— Ти каза, че си бил юрист. Дълго ли си се занимавал с право?
— Около шест години. А служител на Министерството на правосъдието съм едва от вчера.
— Защо според теб Джансън е искал да те убие?
— Не знам. Но смятам да разбера.
После ми хрумна нещо.
— Те ще се сетят, че сме ползвали телефона в онази къща. Могат да проследят разговора.
— Не съм разговаряла с никого.
— Но аз те чух!
— Всичко беше цирк в твоя чест. Планирах да те обезвредя отвън и да духна с папките. Тъкмо се готвех да те ударя с пистолета в тила, когато чухме сирените.
Аз не отделях поглед от пътя пред нас.
— Още веднъж, каква е тази „Офицерска пешка“?
Още в къщата бях усетил, че тези думи са й познати.
— Секретна операция на ФБР, продължила от средата на шейсет и седма до пролетта на шейсет и осма.
— А ти откъде знаеш за нея?
— От баща ми. Била е част от КОНТРАПРО.
Наименованието ми звучеше познато.
Четенето на книги беше голямата ми страст. Поглъщах ги една след друга и благодарение на феноменалната си памет никога не ги забравях. Джей Едгар Хувър представляваше особен интерес за мен. Възхваляван приживе като светец и спасител, едва след смъртта му през 1972 г. се разбрало, че не е нито едното от двете. Бил пословичен с незачитането си на закона, а при операция КОНТРАПРО оглавяваното от него ФБР достигнало дъното на корупцията.
КОНТРАПРО — Програмата на ФБР за контраразузнаване — била създадена през 50-те години на миналия век за противодействие на предполагаемата комунистическа заплаха. Но с времето тя се изродила в нещо далеч по-грозно, инфилтрирайки най-разнообразни политически групировки. Социалистическата работническа партия, Ку-клукс-клан, „Ислямска нация“, „Черните пантери“ — всички били обект на следене. Но наред с тях в обсега й попадали далеч по-безобидни групи като Движението за независимост на Пуерто Рико, феминистки организации, както и всякакви такива с леви и левоцентристки уклони, особено антивоенните движения. Целта й? Да изобличава, разбива, манипулира, дискредитира или другояче неутрализира всякакви заплахи за националната сигурност. За постигане на тази цел ФБР рутинно прибягвало до проникване с взлом, следене на кореспонденция, подправяне на документи, предизвикване на уволнения на неудобни лица от заеманите длъжности, подхвърляне на фалшиви новини в медиите, дори подстрекателство към насилие между съперничещи групи. Едва през 1971 г. операцията била официално разобличена благодарение на усилията на група граждани, проникнали с взлом в офисите на ФБР в Пенсилвания. Те задигнали всички папки с документи и ги изпратили на журналистите. Това довело до разследване в Конгреса — от известната комисия „Чърч“, по името на нейния председател сенатор Франк Чърч, — което официално посочило всички лица, нарушили закона.
Отново се разнесе вой на сирена; идваше откъм юг. Малко по-късно по шосето профуча полицейска кола.
— Аз действително имам роднини тук — каза тя.
— С този пикап няма да стигнем далече. Ако ни издирват, което няма как да знаем със сигурност, няма да им трябва много време, за да открият собствениците на онази къща и да научат марката и номера на автомобила им.
— Добре че не се налага да пътуваме далече.
Аз запалих двигателя и отново потеглихме.
— Имаш ли някаква представа що за операция е била „Офицерска пешка“?
Тя ме погледна и за пръв път в очите й долових болка.
— Мисля, че има връзка със смъртта на Мартин Лутър Кинг.
15
Продължавахме да се движим по шосе 441 покрай брега на езерото Окичоби.
Последното й изречение ме бе смутило. Опитах се да изкопча още нещо от Колийн, но тя каза само, че при телефонните им разговори Валдес й бил споменал за връзката между „Офицерска пешка“ и убийството на Кинг.
— Надявах се да узная повече днес при срещата ни — каза тя.
Това обясняваше защо толкова ме бе разпитвала за Валдес.
Известно време пътувахме мълчаливо, докато най-после тя ми каза да отбия от главното шосе и да хвана черния път към къща, сгушена сред няколко дъба, кипариси и палми. Тази беше ниска и разлята, с неправилна форма и облицовани с дърво външни стени; гледаше към езерото. Отстрани имаше паркирана тъмна тойота. В мен напираха милиони въпроси и отчаяно се нуждаех да прочета папките в куфарчето, но реших, че ако си затварям устата и отварям очите и ушите, ще стигна по-бързо до целта.