— А що за човек беше?
— Огнена личност, със силно его. Като повечето от нас, и той беше жаден за признание, за обожание, за респект. Но повече от всичко държеше хората да го изслушат. И те го изслушваха. — На лицето на възрастния човек отново се изписа безпокойство. — А сега вие ми кажете, в какво точно се изразява вашето участие тук?
— Изпратен бях да спася куфарчето от катастрофиралата яхта, като си мислех, че вътре ще е само монетата. Но после нещата се обърнаха на сто и осемдесет градуса. В момента не съм сигурен какво точно правя тук.
— Кой ви изпрати?
— Една жена на име Стефани Нел, от Министерството на правосъдието.
— Познавам Джим Джансън — каза той. — Ужасен човек.
Погледът му се рееше над гробовете, сякаш търсеше указание свише. Оставих го насаме с мислите му.
— Хората не знаят почти нищо за случилото се в Мемфис — каза накрая той. — Въпросната вечер бяхме само няколко човека там, в мотел „Лорейн“. Нито един от нас не видя мига, в който куршумът се заби в него. Той нямаше своя Ейбрахам Запрудър, който да запечата на лента убийството. Всичко остана само в откъслечните спомени на онези, които бяхме там, на място.
— Което може би обяснява любопитството на дъщеря ви.
— Сигурно е така. Много книги се изписаха по тази тема. Почти всички са с автори разни любители на конспирациите, които не знаят нищо по въпроса. За смъртта на Мартин не бе сформирана комисия „Уорън“, която да излезе с доклад. Конгресът се сети да разследва десетилетия по-късно и не стигна доникъде. Нямало доказателства за заговор. Заключението беше, че Мартин бил убит от стрелец единак. Убиецът бе заловен, направи самопризнания и бе осъден на доживотен затвор. И наистина, преди две години бил починал в затвора. Случаят е приключен.
Бях заинтригуван и зададох единствения възможен в случая въпрос:
— И така, какво всъщност се случи?
16
Четвърти април 1968 г. бил хладен и облачен ден в Мемфис. Мотел „Лорейн“ се намирал в южната индустриална зона на града; бил местна забележителност, закътана между някогашни памучни складове и тухлени промишлени постройки, на пет преки южно от Бийл Стрийт и недалече от река Мисисипи.
На този ден в стая 306, която въпреки номера си се намирала на втория етаж, били настанени Мартин Лутър Кинг и неговият най-близък приятел Ралф Абърнати. „Лорейн“ бил предпочитаното им място за сбирки в Мемфис. Мотелът, собственост на чернокожо семейство, привличал знаменитости като Каунт Бейзи, Отис Рединг, Рей Чарлс, Арета Франклин и Луис Армстронг. Стаите стрували по 13 долара на нощ, но не и за Кинг. Собствениците никога не му вземали пари. Всъщност Кинг и Абърнати толкова често отсядали в стая 306, че тя вече била известна като Апартамента „Кинг-Абърнати“. Не че стаята била нещо особено. Просто един облицован с ламперии правоъгълник, с две единични легла, телевизор, малко съвременна мебелировка и телефон.
Мемфис се оформял като национален проблем.
Двама чернокожи работници от службата за сметоизвозване, профсъюзни членове, загинали при трагична злополука, след като били принудени да работят в лошо време. Гибелта им предизвикала стачка, която бързо ескалирала в яростен сблъсък, тъй като всички работници от градската чистота били чернокожи. Кинг дошъл в града на 28 март, за да говори на профсъюзен митинг пред 15 000 участници, след което ги повел на шествие към центъра. За негов ужас, шествието бързо се изродило в насилие. По онова време той подготвял грандиозен Марш на бедните във Вашингтон, който трябвало да се проведе през лятото на 1969-а, но медиите вече поставяли под въпрос целесъобразността на подобни мащабни демонстрации. За да докаже, че е способен да поведе мирно хората, той се върнал в Мемфис.
Четвърти април бил напрегнат ден. Планирано било и второ шествие, по Бийл Стрийт, но общината се обърнала към съда и той издал забрана за провеждане за публични събития за следващите 10 дни. Нормално това не би било пречка, Кинг и преди бил нарушавал забрани, а щатските съдии, които ги издавали, били част от проблема, с който той бил дошъл да се бори.
Само че този път забраната била издадена от федерален съд. Което било прецедент. Заобикалянето й изисквало доста повече хитрост, тъй като федералните съдии по принцип били сред малкото съюзници на Движението за граждански права.
През цялото време до обед на 4 април Кинг изглеждал умислен, не така концентриран, както в предишните дни. Повечето от хората около него отдавали това на настинка. Но към нея се прибавяло и тревожното очакване на окончателното решение на федералния съд, където неговите адвокати трескаво обжалвали. Малко след 6 ч. привечер Кинг и екипът му били канени на вечеря в дома на местен свещеник. Очаквал ги истински пир: ростбиф, сладки картофи, печен свински врат и салата от листа на ряпа. Храна за душата. Любимите блюда на Кинг.