Мъжете долу тръгнали към кадилака. Кинг останал на балкона да чака Абърнати да излезе от банята. Соломон Джоунс извикал отдолу на Кинг да си вземе палтото, защото вечерта се очертавала студена.
— Много ме глезиш — отвърнал Кинг, все така облегнат на парапета.
Намерил в джоба си пакет цигари и извадил една. После се обърнал към вратата на стаята си.
— Бях застанал долу — каза Фостър. — С Джеси и Анди Йънг. Всички го чухме. Не прозвуча като изстрел, по-скоро като пиратка или ауспух на автомобил. Никой не си помисли нищо лошо, докато не погледнахме нагоре.
Куршумът, улучил Кинг, проникнал от дясната страна на лицето му и излязъл през челюстта, разкъсвайки меките тъкани на шията.
От удара тялото му залитнало назад.
Струя кръв оплискала балкона.
Той се хванал с едната ръка за гърлото, като с другата се опитвал да се задържи за парапета. Но силите го напускали, краката му се подгънали и той се проснал по гръб върху цимента. С всеки удар на сърцето му кръвта изтичала на тласъци от тялото, образувайки червено езеро около главата и раменете.
Пръстите му още стискали смачканата цигара.
Ръцете му се отпуснали встрани до тялото и застинали неподвижно.
— Всички се бяхме скрили зад колите на паркинга — промърмори Фостър. — После Ралф изтича на балкона. Тогава и аз тръгнах нагоре. Мартин лежеше на пода с разперени ръце. Като разпънат на кръст. Това беше първата ми мисъл, когато го видях. — Гласът му потрепери. — Бяха го разпънали.
— Защо ми казвате всичко това?
— Защото все на някого трябва да се доверя, а пък вие, независимо дали това ви харесва или не, сте единственият ми избор.
17
Последните му думи прозвучаха едновременно странно и смущаващо. Защо му бе притрябвало да ми се доверява? Ние бяхме абсолютно непознати. Освен това аз работех за правителството. И тогава ми просветна. Трябваше отдавна да се досетя. Но все пак бях за първи ден на новата си работа.
— Вие сте говорили със Стефани Нел.
— Тя дойде вчера да ме види. Очевидно знаеше, че Валдес се е свързал с мен. Знаеше за сделката на Колийн, за монетата и за папките. От нея всъщност разбрах какви ги е свършила Колийн. Разправи ми и за вас. Нямах избор, освен да се намеся.
Всичко това беше твърде смущаващо, тъй като новата ми шефка не си бе направила труда да го сподели с мен. Вместо това ме бе свързала с някакъв бивш агент на ФБР, който се опитваше да ме убие.
— Тук съм заради Колийн — каза Фостър. — А също и защото искам тези папки да бъдат унищожени. Не се обиждайте, Малоун, но се надявах да не успеете и всичко това да остане на дъното на океана.
— Съжалявам, че ви разочаровах. А сега бихте ли ми казали какво ви е обяснила Стефани?
Замълчах, после добавих:
— Особено след като сте решили да ми се доверите и така нататък.
Той усети сарказма ми.
— Струва ми се, че тя има неприятности с ФБР. Което е разбираемо. Спомням си времето, когато това беше най-корумпираната организация в Съединените щати. При Хувър ФБР редовно шпионираше всички американски граждани, нарушаваше личната ни неприкосновеност, дори се беше набъркало активно в убийството на Мартин. Вършеше всичко онова, което ние като американци презираме.
Това не беше новост за мен.
— Времената са били различни.
— Това не е извинение. Особено след като аз лично бях тяхна жертва.
— Всичко това приключи с комисията „Чърч“. Наследството на Хувър изтече в канала.
— Самият той трябваше да умре в затвора.
— И какво общо има това с настоящето?
— Рецидивите от тази корупция са още живи и сега двамата със Стефани сте се озовали в нещо такова.
— Това има ли отношение към смъртта на Мартин Лутър Кинг?
— Не е моя работа да коментирам.
Бях поставен в много неизгодна позиция. И то не само заради мълчанието на Стефани, а и защото не знаех за убийството на Кинг почти нищо извън прочетеното в книгите и пресата. Фостър беше прав. Всевъзможни автори се надпреварваха да тълкуват случилото се, също както и трагичната смърт на братята Кенеди. Всеки път, когато публична личност станеше жертва на убийство, незабавно думата „конспирация“ влизаше в употреба. Конгресът също не бе допринесъл кой знае колко. На два пъти следствени комисии бяха стигали до извода, че Джеймс Ърл Рей е дръпнал спусъка сам, без чуждо влияние. Но, верни на себе си, комисиите бяха включили в заключенията си намека за по-широка конспирация, без да представят каквито и да било доказателства.