— За мен е важно дъщеря ми никога да не прочете папките, с които сте се сдобили.
— Може ли да попитам защо?
— Наречете го прищявка на един стар проповедник.
Това не беше отговор. Но и не очаквах да получа такъв.
— Това не е проблем. Папките отиват при Стефани Нел.
— Бих предпочел да ги изгорим.
— Не мога да направя това.
— На колко сте години? На двайсет и осем? И девет?
— Нещо такова.
— Капитан от военноморския флот, който няма представа с какво си има работа.
— Схващам бързо.
— Надявам се. Иначе хората, с които сте се захванали, ще ви убият.
Тези думи грабнаха вниманието ми. Но преди да бях успял да го разпитам, откъм далечния край на гробището се зададе кола и тръгна бавно към нас по една от алеите между гробовете. Тъмносин форд таурус, нов модел, с тъмни стъкла. Усетил заплахата, аз понечих да реагирам, но Фостър ме хвана за ръката.
— Спокойно. Очаквах го.
Колата спря, шофьорската врата се отвори и от нея слезе мъж. Нисък, добре сложен, с тъмни очи, дълбоко разположени в обветреното лице. Посивялата му коса беше късо подстригана и странно контрастираше с гъстата брада. Мъжът пристъпи няколко крачки към нас.
— Не се спираш, а? — каза той.
— Дъщеря ми е в основата, не аз.
— Трябва да знаеш, че той ми се обади. Знае всичко за случващото се с Валдес. — Гласът на мъжа ставаше ту нисък, ту някак писклив. — Валдес също се е свързал с него. Трябваше да оставиш тази история. Те няма да се откажат. Толкова години са минали, а все още дебнат. И нямат намерение да се махнат от живота ни.
— Господинът тук е от Министерството на правосъдието — каза Фостър. — Разговарях и с непосредствения му началник. Прав си. Това няма да отшуми.
— Ти глух ли си? Той отново действа, Бенджамин. И то само защото Валдес е решил да пристигне от Куба.
— Валдес явно има финансови проблеми — каза Фостър. — Затова искаше да размени папките за монетата. Аз му отказах. Дъщеря ми е тази, която е сключила сделката с него, без да разбера. Аз съм не по-малко ядосан от теб.
— И въпреки всичко ето ме и мен, точно както искаше. Ти луд ли си? Знаеш с какво си имаш работа. Или си забравил? И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде, хайде сега да го убием и да видим какво ще излезе от сънищата му.
Фостър кимна едва забележимо.
— Сътворение, глава трийсет и седем, стихове деветнайсет и двайсет.
— И какво излезе от сънищата му? — попита мъжът.
— Не е моя работа да отговарям на този въпрос.
— На мен пък ми се струва, че ти единствен в света можеш да му отговориш.
Двамата очевидно бяха преживели нещо заедно. Нещо лошо.
— Исках само да изкарам в мир пенсионерските си години — заяви мъжът. — Да ходя за риба, не да се занимавам с тия дивотии.
Десетина метра ни деляха от него.
— Но така и не успях да се откажа — продължи новодошлият. — През цялото време все за това мисля. — Гласът му беше станал отново глух и дълбок. — А ти, Бенджамин? Как си със съвестта?
— Не добре.
— Не трябваше да ми се обаждаш.
— Единствено с теб можех да се свържа.
— Ако всичко това е такъв проблем — намесих се в разговора аз, — защо изобщо сте тук?
В очите на мъжа се изписа тъга.
— Защото преди много време извърших лоши неща, за които съжалявам.
— Много пъти съм молил Бог да прости и на двама ни — каза Фостър.
— И помага ли?
Фостър поклати глава.
— Те търсят теб, Бенджамин.
— Сигурно си давате сметка — казах аз, — че ако го търсят, вие може да сте ги довели право при него.
— Той именно за това ме повика. Квит ли сме, Бенджамин?
— Квит сме.
Мъжът се качи в колата си и потегли. Изведнъж отново се почувствах като примамка.
— Вярно ли е това? Искали сте той да ги отведе до вас, които и да са те?
Фостър не отговори. Застанал неподвижно, той изпрати с поглед колата, докато излизаше с голяма скорост от гробището.
— Кой е този мъж? — опитах отново аз.
— Някога работеше за ФБР.
Картината започваше да се очертава. Тези хора бяха замесени в нещо, което дълго време бе останало скрито от обществото. Нещо, което извадените от мен папки бяха на път да разкрият. Нещо, за което знаеха Хуан Лопес Валдес, Бенджамин Фостър и мъжът, който току-що си бе тръгнал. Но очевидно Колийн Пери не беше в течение, след като бе решила зад гърба на баща си да сключи сделка с Валдес — сделка, която хората, работили някога за ФБР, очевидно не одобряваха.
Хиляди мисли се блъскаха в мозъка ми.