Мислите се блъскаха в главата ми, без форма и посока.
Разкритието, че този дом може да е поставен под електронно наблюдение, продължаваше да се влачи зад мен като примамка за хрътки. Сериозно ли го бе казал Фостър? Или се опитваше да ме стресне? Как би могъл изобщо да знае нещо такова? И ако го знаеше, защо не го споделяше с останалите? Мълчанието на Стефани и предателството на Джансън бяха едно. Но този човек беше нещо съвсем различно. Определено се бях замесил в повече от една каша.
Което не беше добре.
— Искам да прочета онези папки — повтори Нейт. — Познавам хора, които биха се радвали да научат какво пише в тях.
— Какви хора? — попитах аз.
— Нейт беше адвокат по делото „Кинг срещу Джауърс“ — каза Колийн.
Знаех за този случай, нашумял в медиите през декември. Гражданско дело, заведено от наследниците на Мартин Лутър Кинг срещу някакъв човек на име Лойд Джауърс. Всичко започнало, когато Джауърс излязъл по телевизията и открито заявил, че е участник в заговор за убийството на Кинг. Заговор, в който били замесени както държавата, така и организираната престъпност. Джауърс притежавал ресторанта на първия етаж в сградата със стаи под наем, от която се предполагало, че Джеймс Ърл Рей е произвел фаталния изстрел. Но според Джауърс Рей не бил човекът, натиснал спусъка. Бил наел полицейски служител от Мемфис да стори това. Твърдял, че негов приятел от мафията му платил 100 хиляди долара за услугата. Мотивите за деянието така и останали без обяснение, а междувременно въпросният приятел удобно се бил споминал. За да стане историята още по-пикантна, Джауърс твърдял, че междувременно държавата също изиграла важна роля, изпращайки в Мемфис отряд на специалните части, за да убият Мартин Лутър Кинг.
Всичко беше чиста измислица.
Независимо от което семейството на Кинг го бе използвало като повод да даде публично израз на собствените си съмнения и бе завело дело срещу Джауърс в гражданския съд на Мемфис за преднамерено причиняване на смърт.
— Цялото дело беше подигравка — каза Нейт. — Свидетелските показания се влачиха четири седмици. Общо над седемдесет разпитани свидетели. В показанията си Джауърс се позова на Петата поправка, но адвокатът му поиска всичките му предишни изявления пред медиите да бъдат допуснати от съда като доказателствен материал. Кой нормален адвокат би поискал такова нещо? Окръжният прокурор на Мемфис вече беше заявил, че няма никакво намерение да завежда отначало наказателно дело за убийство, така че Джауърс можеше да си лъже на воля, без от това да произтичат каквито и да било последици. Възраженията на страните могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Делото протече по сценарий, замислен да потвърди предварително зададена теза. Семейство Кинг вярват до ден-днешен, че е имало заговор на държавно ниво и Джеймс Ърл Рей е бил невинен. И всички представени доказателства сочеха натам. Накрая съдебните заседатели решиха единодушно, че Кинг е бил убит от Джауърс като част от мащабен заговор, в който са били намесени не само други лица, но и държавата.
— После роднините се изправиха пред камерите — продължи Колийн — и заявиха пред цял свят: „Виждате ли, ние бяхме прави. Рей не е убиецът. Било е заговор“. Само че това дело няма доказателствена стойност.
По време на разговора Фостър стоеше мълчаливо отстрани. Аз го погледнах и попитах:
— И вие ли сте на това мнение? Наистина ли делото е било подигравка?
— Джауърс беше един опортюнист, решил да продаде версията си за пари. Постановената от съдебните заседатели присъда само му позволи да си вдигне цената. Слава богу, преди месец почина и няма да може да извлече дивиденти от тази глупост.
Разбирах какво искат да ми кажат. Едно съдебно дело има смисъл само при наличие на две противостоящи страни, всяка със своя собствена версия за фактите и с безпристрастен състав от съдебни заседатели, които да изберат една от двете версии. Съглашателството не води до нищо различно от онова, което искат да бъде прието за истина, а решението на съдебните заседатели е предопределено, освен ако не прозрат измамата.
— Бях там — каза Нейт. — Съдията и съдебните заседатели спяха почти през цялото време. Аз самият едва си държах очите отворени. Всичко беше замислено да затвърди убеждението на семейство Кинг, че са жертва на заговор от страна на държавата.
— Разкажи ни за Хуан Карлос Валдес — помоли Колийн баща си. — И за папките, заради които ходих до Драй Тортугас.
— Не е трябвало да споделям с теб каквото и да било — каза Фостър.
— А какво очакваше да направя? — попита тя. — Просто да забравя всичко?